Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Пусни младежа от Вейл, муелрет! — каза тихо Майсторът на бойните изкуства.
Острието на ножа се притисна по-плътно до гърлото на Джеър. Младежът от Вейл преглътна с мъка и се помъчи да се изтръгне. После очите му срещнаха очите на Гарет Джакс. Майсторът на бойните изкуства беше бърз, по-бърз от който и да било на този свят. Показа бързината и ловкостта си за пръв път, когато нападна гномите преследвачи, които бяха взели Джеър за заложник в Черните дъбове. И тогава изпитото му решително лице имаше същото изражение — спокойно, неразгадаемо. Само очите издаваха смъртта, която той обещаваше.
Джеър пое дълбоко въздух. Гарет Джакс се беше приближил достатъчно, но муелретът притисна още по-силно ножа в гърлото му.
— Магията принадлежи на насс, не на малки хорасс — изхриптя бързо и тихо Стайтис. — Магията ссрещу церните сскитници! Малки хора несспоссобни да я използват, не могат да я използват! Ссте ви ссмацкам като бълхисс!
— Пусни младежа от Вейл! — повтори Гарет Джакс.
Огънят Уейк трептеше и танцуваше пред муелрета като виещ се облак от блещукащ прах. Стайтис присви злобно очи и се изсмя тихо.
— Ела тогава ти на негово мяссто! — озъби се той. Хвърли бърз поглед на Слантър. — Ти, малък гном! Прерези възето, което ме дързи за него!
Слантър хвърли поглед на Гарет Джакс и отново погледна муелрета. За части от секундата очите му се спряха върху Джеър. Младежът от Вейл разбра какво се очаква от него. Ако се надяваше да се измъкне жив, той трябваше да направи нещо, за да помогне. Слантър бавно направи крачка напред и извади от колана дългия си нож. Никой не помръдна. Джеър се стегна, мъчейки се да потисне страха и отвращението. Слантър се приближи с още една крачка и протегна ръка към разхлабеното въже. Дъхът на младежа от Вейл спря. Имаше един единствен избор. Слантър опря острието до въжето.
В този момент Джеър запя — бърз, остър вик, който гномът веднага позна. Множество сиви, космати паяци нападнаха Стайтис и запълзяха по ръката, която държеше опрения в гърлото на младежа от Вейл нож. Муелретът моментално я дръпна рязко и започна да я удря бясно в плаща си. Опитваше се да се отърве от гадините, които се бяха впили в нея. Внезапно Огънят Уейк се разсея в широк кръг. Светлината изчезна и всичко потъна в мрак.
С гъвкавостта на котка Слантър се метна върху Стайтис и заби ножа в ръката, която стискаше китката на Джеър. Муелретът дръпна и нея, а Джеър се строполи на каменния под отново свободен.
Останалите започнаха да крещят и се впуснаха да му помогнат. Стайтис се хвърли върху пода, повличайки и Слантър, който се беше вкопчил в него. Гарет Джакс се хвърли към тях. В ръката му проблясна дълъг нож, когато се опита да пререже въжето, с което беше завързан за муелрета. Въжето обаче се опъна, Майсторът на бойните изкуства загуби равновесие и падна на колене.
— Слантър — изкрещя Джеър.
Гномът и муелретът се замятаха между множеството проки, вкопчени един в друг. Стайтис загуби всякакъв контрол над Огъня Уейк, който продължи да се издига. Накрая цялата пещера притъмня. Само след няколко секунди щеше да настъпи непрогледен мрак.
— Гноме — извика предупредително Форейкър и се втурна към борещите се фигури.
Гарет Джакс обаче го изпревари. Отново се беше изправил и изскочи като сянка от сумрака. Преряза въжето около кръста си с един единствен замах. Проките пощракваха и се зъбеха, челюстите им усилено дъвчеха. Стайтис и Слантър бяха точно по средата им, мятаха се край тях, изплъзваха се…
В миг Гарет Джакс се озова до борещите се и сграбчи крака на Слантър. С едно дръпване той изтръгна гнома от ноктите на Стайтис. Раздра плаща на муелрета, който изсъска неистово.
Стайтис загуби равновесие и залитна назад. Точно под него черната паст на един прок зина зловещо. Гущерът се олюля за секунди над него и размаха безпомощно завършващите с криви животински нокти крайници. После падна и изчезна от погледа. Прокът се затвори. Чу се ужасен писък. Черният процеп започна да дъвче. Разнесе се отвратително хрускане и противният звук изпълни цялата пещера.
В този мис Огънят Уейк се разпръсна, изчезна в тъмнината и отнесе със себе си скъпоценната светлина. Пещерите на нощта потънаха отново в мрак.
Няколко минути никой не помръдна. Стояха свити и чакаха очите им да свикнат с тъмнината. Вслушваха се в гадния шум, който дъвчещите около тях проки издаваха. Скоро разбраха, че в пещерата е тъмно като в рог и колкото и да чакат, очите им няма да могат да се приспособят. Елб Форейкър викна на другите и ги помоли да се обадят. Един по един те всички му отвърнаха, гласове без лица в непрогледния мрак.