Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
— Пиер Гренгоар — каза архидяконът, — какво направихте с малката циганка, танцьорката?
— Есмералда ли? Колко бързо сменихте разговора!
— Нали тя беше ваша жена?
— Е да, бяха ни венчали с една счупена стомна. За четири години. Виж ти — забеляза Гренгоар, гледайки леко насмешливо архидякона, — нима още не сте я забравили?
— А нима вие не си спомняте вече за нея?
— Малко. Имам толкова много работа!… Боже мой, колко сладка беше козичката й!
— Но нали тази циганка ви бе спасила живота?
— Така беше, пусто да остане!
— Но какво се случи с нея? Какво направихте с нея?
— И аз не зная. Струва ми се, че я обесиха.
— Така ли мислите?
— Не съм съвсем сигурен. Като разбрах, че работата е стигнала до бесилка, аз се отдалечих.
— Само толкова ли знаете?
— Чакайте. Казаха ми, че намерила убежище в „Света Богородица“ и ми стана много драго, само че не можах да открия дали и козичката е с нея. Това е всичко, което зная.
— Тогава аз ще ви кажа нещо повече! — извика отец Клод и гласът му, дотогава нисък, бавен и почти глух, стана внезапно гръмък. — Девойката действително се бе приютила в „Света Богородица“, но след три дни правосъдието ще я вземе отново в ръцете си и тя ще бъде обесена на Гревския площад. Има решение на съда.
— Колко неприятно! — забеляза Гренгоар. Свещеникът тутакси си придаде спокойно и безучастно изражение.
— Тю, да му се не види! — обади се поетът. — Кой ли се е сетил да иска повторното й осъждане! Не можеха ли да оставят съда на мира? Какво толкова им пречеше, че едно бедно момиче се е подслонило под стряхата на „Света Богородица“, до лястовичите гнезда?
— Светът е пълен със сатани — отвърна архидяконът.
— Дяволски неприятна история — забеляза Гренгоар.
— И тъй, тя ви спаси живота? — поде след кратко мълчание архидяконът.
— Да, при моите приятели крадците. Още малко и щяха да ме обесят, за което щяха да съжаляват сега.
— Не искате ли да направите нещо за нея?
— С най-голямо удоволствие, отец Клод. Само да не се забъркам в някоя мръсна каша!
— Какво от това?
— Как така какво от това! Добре ви е на вас, учителю. Ами че аз съм захванал два големи труда.
Свещеникът се удари по челото. Въпреки привидното си спокойствие той издаваше от време на време с някой необуздан жест вътрешното си вълнение.
— Как да я спасим?
— Ще ви отговоря, учителю, с думите: „Il padelt“, което ще рече на турски: „Бог е нашата надежда“.
— Как да я спасим! — повтори замислено отец Клод. Гренгоар на свой ред се удари по челото.
— Слушайте, учителю. Аз имам богато въображение. Ще измисля начин. Дали да не поискаме помилване от краля?
— От Луи XI? Помилване?
— Защо не?
— Опитай се да изтръгнеш кокал от тигър! Гренгоар се зае да търси нов изход.
— Добре! Слушайте тогава! Искате ли да отправя до енориашките молба, придружена с декларация, че е бременна?
Хлътналите зеници на свещеника блеснаха.
— Бременна ли? Ей, нещастнико, да не би да има нещо такова!
Гренгоар се уплаши от изражението му. Той побърза да заяви:
— О, не от мене! Нашата женитба бе в истинския смисъл на думата forismaratagium186. Аз останах незамесен. Важното е да получим отлагане.
— Безумие! Позор! Млъкни!
— Напразно се гневите — измърмори Гренгоар. — Ще издействуваме отлагане, това не вреди никому, а парижките акушерки ще спечелят четиридесет парижки дьоние. Те са бедни жени.
Свещеникът не го слушаше.
— Тя обаче трябва да излезе оттам! — прошепна той. — Присъдата ще влезе в сила след три дни. Впрочем и да нямаше присъда, този Квазимодо! Жените имат толкова извратени вкусове! — Той повиши глас. — Метр Пиер, аз обмислих добре. Има само едно средство за спасение.
— Какво? Аз не виждам вече никакво.
— Слушайте, метр Пиер! Не забравяйте, че й дължите живота си. Ще ви обясня откровено моя план. Църквата се охранява ден и нощ. Пускат да излязат само тия, които влязат. Следователно вие можете да влезете. Ще дойдете. Аз ще ви въведа при нея. Ще си размените дрехите. Тя ще вземе вашите, вие ще вземете нейната фуста.
— Дотук всичко е прекрасно — забеляза философът. — Ами после?
— После ли? Тя ще излезе с вашите дрехи. Вие ще останете с нейните. Може би ще ви обесят, но тя ще бъде спасена.
Гренгоар се почеса замислен по ухото.
— Виж ти! — промълви той. — Ето една идея, която никога не би ми хрумнала от само себе си!
При неочакваното предложение на отец Клод прямото и добродушно лице на поета помръкна тутакси като засмян италиански пейзаж, когато духне злополучен вятър и скрие зад облак слънцето.
186
Фиктивен брак (лат.). — Б.пр.