Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
Казвайки това, той подаде на свещеника ножа си. Извън себе си от ярост, свещеникът се спусна към ножа, но девойката се оказа по-бърза от него. Тя изтръгна ножа от ръцете на Квазимодо и избухна в злъчен смях.
— Ела сега! — каза тя на свещеника.
И вдигна високо ножа. Свещеникът се спря нерешително. Явно тя щеше да го прониже без капка колебание.
— Няма да посмееш вече да се приближиш, подлецо! — извика циганката. После добави безмилостно, понеже знаеше, че думите й ще се забият като хиляди нажежени железа в сърцето на свещеника: — Аз зная, че Феб е жив!
Свещеникът събори с един ритник Квазимодо на земята и потъна, треперещ от ярост, под свода на стълбището.
Когато се скри, Квазимодо вдигна от земята свирката, която бе спасила циганката, и й я подаде.
— Щеше да ръждяса — каза той и я остави сама.
Потресена от бурната сцена, девойката падна изнемощяла на постелята си и се разрида. Хоризонтът й пак се покри със зловещи облаци.
Свещеникът, от своя страна, се върна пипнешком в килията си.
Свършено бе. Отец Клод я ревнуваше от Квазимодо! Той повтори замислено съдбоносните думи:
— Тя няма да принадлежи никому!
КНИГА ДЕСЕТА
I. КОЛКО БЛЕСТЯЩИ ИДЕИ ХРУМНАХА ЕДНА СЛЕД ДРУГА НА ГРЕНГОАР НА УЛИЦА „ДЕ БЕРНАРДЕН“
Когато Пиер Гренгоар видя какъв обрат взе тази история и разбра, че няма да се размине без въже, бесилка и други неприятности за главните лица на комедията, и през ум не му мина да се намеси. Просяците, при които бе останал, убеден, че в крайна сметка това е най-приятното общество в Париж, продължаваха да се интересуват от Есмералда. Той намираше, че това е естествено за хора, които като нея нямаха друга перспектива освен Шармолю и Тортьорю и не летяха като него във въображаемите висоти върху крилата на Пегас. Той бе узнал от разговорите им, че неговата невеста по силата на обреда със счупената стомна се бе приютила в църквата „Света Богородица“ и бе много доволен. Но мисълта да я споходи никак не го привличаше. Мислеше си понякога за козичката и това бе всичко. Впрочем денем той акробатствуваше, за да се изхранва, а нощем се потеше над едно изложение против парижкия епископ, защото не беше забравил още колелата на мелниците му и още го беше яд на него. Занимаваше се също с коментара на прекрасното съчинение на нойонския и турнейски епископ Борди льо Руж „De Cupa Petrarum“184, което бе породило у него силно влечение към архитектурата. Тази склонност измести в сърцето му страстта към херметиката. Впрочем тя се явяваше естествен завършек на херметиката, защото между тях двете съществува интимна връзка. Любовта към идеята бе отстъпила място у Гренгоар на любовта към формата на същата идея.
Той се бе спрял един ден до „Сен Жермен л’Оксероа“ до ъгъла на зданието, наречено Фор л’Евек, което се намираше срещу друга една сграда, Фор льо Роа. Фор л’Евек имаше пленителен параклис от четиринадесети век с обърнат към улицата олтар. Гренгоар разглеждаше благоговейно външните скулптури. Той изживяваше миг на егоистична, върховна, изключителна наслада, когато артистичната личност вижда само изкуството и свежда цялата вселена до изкуството. Внезапно почувствува върху рамото нечия тежка ръка. Обърна се. Беше някогашният му приятел и учител негово преподобие архидяконът.
Гренгоар се слиса. Не беше виждал отдавна учителя си, а отец Клод спадаше към интересните и страстни личности, които винаги нарушават равновесието на един философ скептик.
Архидяконът помълча няколко минути, през които Гренгоар можа да го разгледа на воля. Той намери отец Клод много променен, блед като зимно утро, с хлътнали очи и почти бели коси. Свещеникът пръв наруши мълчанието, като попита спокойно, но ледено:
— Как сте, метр Пиер?
— Със здравето ли? — отвърна Гренгоар. — Може да се каже какво ли не, но общо взето, не съм зле. Живея с мярка. Нали знаете, учителю, тайната на доброто здраве според Хипократ id est: cibi, potus, somni, Venus, omnia moderata sint185.
— Значи, нямате никакви грижи, метр Пиер? — поде архидяконът, като втренчи поглед в Гренгоар.
— Бога ми, не.
— И с какво се занимавате понастоящем?
— Нали виждате, учителю. Разглеждам сечението на тези камъни и начина, по който е издялан барелефът.
Свещеникът се усмихна горчиво само с крайчеца на устните си.
— Същински рай! — възкликна Гренгоар и се наведе към скулптурите с възторженото изражение на човек, който демонстрира живи феномени. — Не намирате ли например, че тази метафора е изработена с много сръчност, изтънченост и търпение? Погледнете онази колонка. Виждали ли сте около някой друг капител по-нежни и по-любовно изваяни от длетото листа? Ами трите медальона от Жан Майвен? Не са най-хубавите произведения на този гений и все пак простодушието, благостта на лицата, безгрижните пози, драпериите и необяснимото очарование, с което са проникнати дори недостатъците им, придават на фигурките много живот и грация, бих казал дори, прекалено много. Не намирате ли, че това е страшно интересно?
184
„За сечението на камъните“ (лат.). — Б.пр.
185
Това е: храна, питие, сън, Венера, всичко да бъде умерено (лат.). — Б.пр.