Вихърът на Жътваря

Билото беше почти голо, дори трева нямаше, само изронени от неспирните ветрове камънаци. Неколцина ледерии плюс Брол Хандар се запромъкваха между тях.

Отпред, на една третина левга, горяха лагерните огньове на враговете. Море от нападали тлеещи звезди, изпълнило цялата долина и плъзнало нагоре по отсрещния склон.

— Колко са според вас? — попита тихо Брол Хандар.

Биват въздъхна.

— Бойци ли? Може би десет, единадесет хиляди. Тези войски са повече като преселение, Надзорник. Всички се движат с тях.

— Тогава къде са стадата?

— Сигурно отвъд другия склон.

— Значи утре влизаме в бой.

— Да. И ще кажа отново. Съветвам ви да останете с охраната си при обоза…

— Няма да е нужно — прекъсна я Брол Хандар и повтори онова, което бе казвал десетина пъти през последните три дни и нощи. — С вас има и воини едур и те ще се използват, нали?

— Ако се наложи, Надзорник. Но битката, която ни предстои, изглежда, няма да е по-различна от всички други, които сме водили с този народ от равнините. Изглежда, Червената маска не е успял да склони старейшините към нови схеми. Значи старите тактики — онези, които винаги са се проваляли. — Замълча за миг и добави: — Долината зад нас се нарича Баст Фулмар. Има някакво тайнствено значение за оулите. Там ще се срещнем.

Той се извърна и я изгледа в тъмното.

— Готова сте да позволите те да изберат бойното поле?

Тя изсумтя.

— Надзорник, ако тези земи бяха пълни с дефилета, клисури и непребродими реки — или гори, — тогава наистина щях да си помисля добре дали срещна противника там, където иска той. Но не и тук. Видимостта не е проблем — с нашите магове оулите бездруго не могат да се прикрият. Няма никакви тайни пътища за оттегляне, никакви задънени пътеки. Битката утре ще е брутална в своята простота. Свирепостта на оулите срещу ледерийската дисциплина.

— Е, след като ги води Червената маска, наистина ще са свирепи.

— Да. Но краят ще е провал.

— Уверена сте, Атри-Преда.

Тя се усмихна.

— Облекчена съм, Надзорник. Тази нощ виждам само онова, което вече съм виждала десетина пъти. Не си мислете обаче, че подценявам врага. Ще се лее много кръв. — Даде знак и групата започна да се оттегля от рида.

Докато слизаха надолу, Брол Хандар рече:

— Не видях никакви постове, Атри-Преда. Нито конни съгледвачи. Това не ви ли се струва странно?

— Не. Те знаят, че сме близо. Искат да видим лагера им.

— С каква цел? Някакъв безсмислен опит да ни сплашат?

— Нещо такова, да.

„Подканяш ме да изпитвам презрение към тези оули. Защо? За да можеш да оправдаеш невлизането на Тайст Едур в бой? На К’риснан? Искаш утрешната победа да е ледерийска. Не искаш да се окажеш задължена пред едурите — не и за тази гигантска кражба на земя, за тази жътва на роби.“

„Така те е посъветвал Факторът, подозирам. Летур Аникт няма да е единственият, който ще сподели плячката.“