Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Сула трябваше едновременно да пази престижа на Гай Марий и да си създава свой, затова погледът му логично се насочи към младото поколение, където имаше шансове да се наложи. За свои най-близки цели той си нарочи най-колебливите и слабохарактерни младежи сред сенаторските синчета — трябваше да не са особено интелигентни, лесно да им се влияе, да са възможно по-богати, да произхождат от знатни фамилии, да са достатъчно самонадеяни, за да се поддават на всякакви ласкателства. На първо време трябваше да спечели на своя страна Цепион Младши и Малкия Прасчо. Цепион представляваше интерес с това, че не беше кой знае колко умен и досетлив, но затова пък беше в постоянен контакт с Марк Ливий Друз (него пък Сула дори не смееше да доближи — младежът не беше кой да е), Метел — с това, че имаше много приятели и покровители сред добрите люде и знаеше какво става при тях. Сула нямаше равен на себе си в това да печели сърцата на младите, дори когато въпросът изобщо не опираше до секс. Достатъчно му беше за известно време да се завърти около някого да възхвалява детските му превземки и наперения му характер, но в същото време да намекне с някоя и друга реплика или жест, че младокът има известен шанс да си спечели вниманието му. Пък и в случая далеч не ставаше дума за юноши — някои от сенаторите, с които си имаше работа, бяха едва седем-осем години по-млади от него, от синчетата най-малките също отдавна бяха прехвърлили двадесетте и се считаха за хора с формиран характер, но все пак достатъчно неопитни, за да може Сула да им замае умовете. А за всеки римлянин, който си правеше плановете някой ден да става консул, подобни привърженици в Сената бяха от голямо значение.
За момент обаче най-голямата му тревога представляваше Сатурнин, затова той внимаваше да не го изпуска от очи — още от деня, в който тълпите от бедняци започнаха да се стичат на Форума, за да тормозят всичко живо, облечено в тога. Това, дали лекс Апулея фрументария щеше да бъде приета или не, не беше от голямо значение за Сула — по-важно бе да се направи една малка демонстрация на сила, от която Сатурнин да разбере, че не може да се разпорежда като господар.
Когато около петдесет млади римляни с буйна кръв се събраха в дома на Прасчо Метел вечерта преди Сатурнин да предложи на плебейското събрание своя нов законопроект, Сула само седеше в ъгъла, слушаше какво говорят младоците и се подсмихваше, сякаш цялата история му се струваше по-скоро забавна. Най-накрая Цепион Младши не се стърпя и специално отиде при него да пита как мисли, че ще е най-добре да постъпят.
Онази вечер Сула беше положил големи грижи за външния си вид — гъстите му златисточервени къдрици бяха подстригани във фризурата, която смяташе, че му отива най-много, кожата на лицето му се белееше отдалеч, миглите и веждите му едва-едва се очертаваха на светлия фон (това никой не знаеше, но всеки път той си слагаше по малко стибий, защото иначе изглеждаше, сякаш изобщо няма вежди), а сините му очи гледаха с привичния си леден, котешки поглед.
— Като ви гледам, само си говорите ей така — изсумтя презрително той.
Метел отдавна беше разбрал, че Сула е много повече от послушен слуга на Гай Марий. В неговите очи той просто се беше обвързал с една от фракциите в Сената, затова и никой истински римлянин не би тръгнал да му придиря; по-скоро би се опитал да го привлече на своя страна…
— Не е вярно, всичко е напълно сериозно — възрази той, забравяйки да заекне дори веднъж. — Просто не знаем коя е най-правилната тактика.
— Ами ако тази тактика иска малко насилие? — изпита го Сула.
— Тогава и към насилие ще прибегнем, стига само да защитим правото на Сената да решава как да се харчат парите на римската хазна — рече Цепион.
— Слушайте тогава. Досега на народа никога не се е позволявало да харчи парите на държавата. Нека народът прави законите, срещу това ние нямаме нищо против. Но единствено от Сената зависи колко пари ще бъдат отпуснати за прилагането на един или друг закон — ако пожелае, той може да откаже на народа всякакви средства напълно. Ако започнат да решават вместо нас и как да се използват парите в хазната, то това би означавало, че на нас не ни е оставена вече никаква власт. Досега парите бяха единственият начин да обезсилим законите, приети от народа против нашето желание. Именно със силата на парите навремето унищожихме аграрната реформа на Гай Гракх.