Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
„Аз — мислеше си Сатурнин и преглъщаше тежко при вида на безбройните непознати лица в тълпата, — ще бъда Пръв сред римляните! Но няма да ставам консул за целта. Ще си остана народен трибун. Истинската власт лежи в ръцете на народните трибуни, а не на консулите.“ И ако един Гай Марий можеше да получава консулския мандат всяка година наред, какво му пречеше на него, Луций Апулей Сатурнин също така да стане доживотен народен трибун?
Все пак Сатурнин избра един от по-спокойните дни на Форума, за да прокара законопроекта си за зърното. Той беше достатъчно съобразителен да разбере, че упорството на Сената да не гласува никакъв бюджет за закупуване на държавно зърно трябва да си остане в очите на хората като своего заговор на аристокрацията и богатите парвенюта. Ако при приемането на закона му на Форума се събереше огромна тълпа, сенатската аристокрация щеше да се възползва от случая да набеди Сатурнин, че отново е прокарал законопроекта си с помощта на безредици, на насилие и бунт, и най-накрая щеше да обяви и този закон за недействителен. Сатурнин още преживяваше миговете от близкото минало, когато плебейското събрание гласува втория му аграрен закон — как го беше предал Гай Марий, как Метел Нумидик беше предпочел да отиде в изгнание. Това, че законът още стоеше записан на таблиците, се дължеше изцяло на него, Луций Апулей Сатурнин, така че именно него трябваше да смятат за свой благодетел Мариевите ветерани — пролетарии.
Ноемврийският календар никога не е бил изпълнен с празници, затова и комициите имаха малко възможности да се съберат на заседание. Все пак Сатурнин успя да се възползва от смъртта на един от най-богатите римски конници, когато синовете на покойния в желанието си да се покажат пред римляните и да отдадат последна почит на баща си, организираха зрелищни гладиаторски игри. Обикновено за провеждането на игрите се избираше Форум Романум, но този път гладиаторите щяха да се бият във Фламиниевия цирк, за да се избегнат тълпите, които тъй и тъй по цял ден висяха на Форума.
Сатурниновият план навярно щеше да мине без затруднения, ако не се беше появил изневиделица Цепион Младши. Плебейското събрание вече беше свикано, ауспициите бяха счетени за благоприятни, на Форума присъстваха само редовните участници в заседанията на събранието — тълпите отдавна се бяха запътили към Фламиниевия цирк; деветте колеги на Сатурнин вече теглеха жребия в какъв ред ще гласуват тридесет и петте триби. Самият Сатурнин беше застанал на рострата и гръмогласно приканваше трибите да гласуват в подкрепа на законопроекта му.
Понеже от известно време Сенатът упорито беше отказвал да заседава, Сатурнин си беше направил логичното заключение, че Форумът е оставен единствено и само на него, следователно може да командва деветимата си колеги трибуни, както сметне за угодно. Той обаче не включваше в сметките си най-младото поколение сенатори, което също не изпитваше особен респект към боклуците, изпълващи състава на колегията на трибуните, но затова пък държеше под око главатаря им Луций Апулей Сатурнин. Ставаше дума все за млади хора на квесторска възраст, най-много две години по-стари, създали си достатъчно съюзници сред сенаторските синчета, които още нямаха нужните години да влязат на свой ред в Сенат, както и сред наследниците на богатите конници от първата класа, чакащи най-сетне бащите им да им отредят по-достойно място в управлението на делата си. От известно време младежите се събираха по домовете си и в средата им изпъкваха фигурите на двамата квестори на хазната — Цепион Младши и Малкия Прасчо. Те обаче също бяха още млади и зелени, затова разчитаха най-вече на своя батко довереник и съветник, без чиито услуги енергията на младежите щеше да се изхаби само в празни приказки и изпиване на големи количества вино.
Баткото съветник скоро щеше да се превърне в истински идол за младите сенатори, защото притежаваше всички качества, които ценяха хора на тяхната възраст — беше дързък, смел, хладнокръвен, образован, остроумен, познавач на модата, познавач на сладостите на живота, имащ голям успех сред жените… И най-вече с огромен опит на военен. Става дума не за друг, а за Луций Корнелий Сула.
Откакто се разбра, че Марий поне за няколко месеца ще остане затворник във вилата си в Кума, Сула си беше казал, че за момента е длъжен да не изпуска от око събитията в Рим. Във всеки случай ролята му на наблюдател не се ограничаваше с тази, която Публий Рутилий Руф бе играл от години. При това вече далеч не се водеше единствено от лоялността си към Марий. След онзи разговор с Аврелия той трябваше да си каже, че наистина перспективите да направи кариера с помощта на Сената са твърде съмнителни. И неговият цвят, както този на Гай Марий, щеше да разцъфти късно. Затова му изглеждаше загубена кауза тепърва да си търси приятелството на старите сенатори. Най-малко на Скавър. Освен това решението му да се отдалечи от корифеите на властта си имаше и своите лични основания. Колкото по-далеч стоеше от Принцепс Сенатус, толкова по-далеч щеше да бъде и от жената на Принцепс Сенатус, която наскоро беше родила малката Аврелия Скавра. Когато се разбра, че Скавър е станал баща на момиченце, Сула изпита истинско удоволствие — старият козел си беше получил заслуженото.