Пир за врани

— Не. — Небесносиньото и кремавото бяха цветовете на дома Арин. — Осем са, казвате… И Йон Бронзовия е с тях?

— Той е единственият, който е важен.

— Йон Бронзовия ме познава — напомни му тя. — Беше гост в Зимен хребет, когато синът му тръгна на север да облече черното. — Смътно си спомняше колко безумно се беше влюбила в сир Ваймар, но това бе преди цял живот, когато още беше глупаво момиченце. — И това не беше единственият път. Лорд Ройс видя… видя Санса Старк в Кралски чертог, на турнира на Ръката.

Петир се почеса замислено по брадичката.

— Не се съмнявам, че Ройс е зърнал това хубаво личице, но е било едно лице между хиляда. Сражаващият се в турнир мъж си има повече грижи от някакво си дете сред тълпата. А в Зимен хребет Санса е била момиченце с кестенява коса. Моята дъщеря е девица, висока и хубава, и косата й е лешникова. Хората виждат онова, което очакват да видят, Алайн. — Целуна я по носа. — Кажи на Мади да запали огън в голямата дневна. Там ще ги приема.

— Не във Високата зала?

— Не. Боговете да не дават да ме видят до трона на Арините, току-виж си помислили, че съм решил да седна на него. Толкова смъкнат задник като моя никога не бива да се стреми към такива високи възглавнички.

— В дневната. — Сигурно трябваше да спре, но думите се изляха сами. — Ако им дадете Робърт…

— … и Долината ли?

— Те държат Долината.

О, повечето от нея, вярно е. Не цялата обаче. В Града на гларуса ме обичат, а и аз си имам няколко властни приятели. Графтон, Линдърли, Лайънъл Корбрей… макар да ти признавам, че не могат да се сравнят с лордовете декларанти. Все пак ти къде би искала да отидем, Алайн? Да се върнем в могъщото ми укрепление на Пръстите ли?

Беше мислила за това.

— Джофри ви даде Харънхъл. Вие по право сте негов владетел.

— По титла. За да се оженя за Лиза, ми трябваше голямо владение, а Ланистърите не бяха склонни да ми дадат Скалата на Кастърли.

— Да, но замъкът е ваш.

— Аха, и какъв замък само. Мрачни зали и срутени кули, призраци и течение, неотопляем, необитаем за гарнизон… а и онази дреболия с проклятието.

— Проклятия има само в песните и легендите. Това като че ли го развесели.

— Написал ли е някой песен как Грегър Клегейн умира от удар с отровно копие? Или за наемника преди него, чиито крайници сир Грегър отсича става по става? Онзи взе замъка от сир Амори Лорч, който го получи от лорд Тивин. Мечка уби единия, твоето джудже — другия. Лейди Уент също е умряла, както чух. Лотстъни, Стронг, Хароуей, Стронг… Харънхъл е съсухрял всяка ръка, която го е пипвала.

— Тогава го дайте на лорд Фрей. Петир се изсмя.