Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Добре — каза милият човек. — Най-добре би било да си сляпа и глуха също така. Може да чуеш най-различни неща, но трябва да ги оставиш да влязат през едното ухо и да излязат през другото. Не слушай.
В онази нощ Аря чу много и много, но повечето беше на речта на Браавос и едва разбираше по една дума от десет. „Неподвижна като камък“, повтаряше си. Най-трудното беше да се пребори с прозявката. Преди да свърши нощта, умът й се беше зареял. Стоеше с гарафата вино в ръце и сънуваше, че е вълк, тича на воля през огрения от луната лес и голямата глутница вие по петите й.
— Всичките тези мъже жреци ли са? — попита тя на заранта милия човек. — Лицата им истинските ли са?
Ти какво мислиш, дете? Мислеше си, че не са.
Джакен Х’гхар също ли е жрец? Той ще се върне ли в Браавос?
Кой? — попита той, самата невинност.
Джакен Х’гхар. Той ми даде желязната монета.
— Не познавам никого с това име, дете.
— Аз го попитах как е променил лицето си, а той ми каза, че не било по-трудно, отколкото да си вземеш ново име, стига да знаеш начина.
— Тъй ли?
— Ти ще ми покажеш ли как да променям лицето си?
— Стига да искаш. — Хвана я за брадичката и вдигна главата й. — Издуй си бузите и се изплези.
Аря си изду бузите и се изплези.
— Ето. Лицето ти се промени.
— Нямах предвид това. Джакен използваше магия.
— Всяка магия има цена, дете. Години в молитви, жертви и усърдие са нужни, за да постигнеш истинско чародейство.
— Години?! — възкликна тя отчаяно.
— Ако беше лесно, щяха да го правят всички. Трябва да се научиш да вървиш, преди да затичаш. Но защо да използваш заклинания, щом шутовските хитрини ще свършат работа?
— Аз и шутовски хитрини не знам.
— Тогава се упражнявай в правене на лица. Под кожата ти има мускули. Научи се да ги използваш. Това е твоето лице. Твоите страни, твоите устни, твоите уши. Усмивките и мръщенията не трябва да те спохождат като внезапни бури. Усмивката трябва да е слуга и да идва само когато ти я повикаш. Научи се да управляваш лицето си.
— Покажи ми как.
— Издуй си бузките. — Тя го послуша. — Повдигни си веждите. Не така, по-високо. — Тя и това направи. — Добре. Виж колко дълго можеш да го задържиш така. Няма да е много. Утре го опитай пак. Долу в складовете ще намериш мирско огледало. Упражнявай се пред него по час всеки ден. Очи, вежди, бузи, уши, устни, научи се да управляваш всичките. — Хвана я за брадичката. — Коя си ти?
— Никоя.
— Лъжа. Тъжна малка лъжа, дете.
На другия ден тя намери мирското огледало и всяка сутрин и всяка вечер сядаше пред него, с по една свещ от двете й страни, и правеше лица. „Управлявай лицето си — повтаряше си — и ще можеш да лъжеш“.
Скоро след това милият човек й нареди да помогне на другите послушници да приготвят труповете. Работата изобщо не беше толкова тежка като да търкаш стъпала за Уизи. Понякога, ако трупът беше голям или дебел, тежестта я затрудняваше, но повечето мъртъвци бяха само стари сухи кокали в сбръчкани кожи. Аря ги гледаше, докато ги умиваше, зачудена какво ги е довело до черното езерце. Помнеше една приказка, която бе чула от баба Нан, как понякога в дългата зима мъже, надживели отдавна годините си, обявявали, че излизат на лов. „А дъщерите им ще заплачат, и синовете ще извърнат лица към огнищата — сякаш чу да говори старата Нан, — но никой няма да ги спре, нито ще ги попита що за дивеч мислят да уловят в този дълбок сняг и студен виещ вятър“. Чудеше се какво ли казваха старите браавоши на своите синове и дъщери, преди да се отправят към къщата на Черното и Бялото.
Луната се обръщаше и обръщаше, макар Аря така и да не я виждаше. Слугуваше, миеше мъртвите, правеше лица пред огледалото, учеше браавошката реч и се мъчеше да запомни, че е никоя.
Един ден милият човек я повика.
— Говорът ти е ужасен — рече й, — но разполагаш с достатъчно думи, за да те разберат донякъде, като кажеш от какво имаш нужда. Време е да ни пооставиш за малко. Единственият начин истински да усвоиш езика ни е ако го говориш всеки ден от съмване до здрач. Трябва да заминеш.
— Кога? — попита тя. — Къде?
— Сега — отвърна той. — Отвъд тези стени ще намериш сто острова на Браавос. Научила си думите за миди, раци и стриди, нали?
— Да. — И му ги повтори, на най-добрия си браавошки. Най-добрият й браавошки само предизвика усмивката му.
— Ще свърши работа. По кейовете под Удавения град ще намериш един продавач на риба, казва се Бруско, добър човек с болен гръб. Трябва му момиче, което да бута количката му и да продава стриди, раци и миди на моряците по корабите. Ти ще си това момиче. Разбираш ли?