Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Лиза ме обяви за лорд-протектор, доколкото си спомням.
— Лиза Тъли никога не е била от Долината, нито е имала правото да се разпорежда с нас — заяви лорд Хънтър Младия.
— А лорд Робърт? — попита Петир. — Нима ваше благородие ще твърди, че лейди Лиза нямаше право да разполага и със собствения си син?
Нестор Ройс — беше мълчал през цялото време — заговори високо:
— Някога аз самият се надявах да се оженя за лейди Лиза. Както и бащата на лорд Хънтър, и синът на лейди Аня. Корбрей половин година почти не се отделяше от нея. Ако беше избрала някого от нас, никой нямаше да оспорва правото му на лорд-протектор. Но тя избра лорд Кутрето и повери сина си на неговите грижи.
— Той е син и на Джон Арин, братовчеде — възрази намръщено Бронзовия Йон. — Той е на Долината.
Петир вдигна учудено вежди.
— Орлово гнездо е толкова част от Долината, колкото и Рунстоун. Освен ако някой го е преместил?
— Шегувайте се колкото искате, Кутре — настръхна лорд Белмур.
— Момчето ще дойде с нас.
— Неприятно ми е, че ще ви разочаровам, лорд Белмур, но завареният ми син ще остане тук с мен. Детето не е здраво, както всички знаете много добре. Пътуването ще го измъчи ужасно. Като негов пастрок и лорд-протектор, не мога да позволя това.
Саймънд Темпълтън се окашля.
— Всеки от нас има по хиляда души в подножието на върха, Кутре.
— Какво великолепно място за тях.
— Ако се наложи, можем да доведем много повече.
— С война ли ме заплашвате, сир? — Петир изобщо не беше уплашен.
— Ние ще получим лорд Робърт — заяви Бронзовия Йон.
Като че ли се бяха озовали в задънена улица. Лин Корбрей се извърна от огъня и каза:
— Призлява ми от всичките тези глупости. Ако го слушате достатъчно дълго, Кутрето така ще ви замае с приказките си, че и долните ви дрехи ще съблече. Единственият начин да се реши този въпрос е със стомана. — И извади дългия си меч.
Петир разпери ръце:
— Аз не нося меч, сир.
— Лесно поправимо. — Светлината на свещта заигра по опушено-сивата стомана на меча на Корбрей, толкова тъмна, че напомни на Санса за Лед, големия меч на баща й. — Вашият ядач на ябълки тук държи меч. Кажете му да ви го даде или извадете камата си.
Лотор Брун посегна към меча си, но Бронзовия Йон се надигна и викна ядосано:
— Приберете си стоманата, сир! Вие Корбрей ли сте, или Фрей? Тук сме гости.
Лейди Уейнууд нацупи устни.
— Недопустимо!
— Приберете меча, Корбрей — каза и лорд Хънтър Младия. — Позорите всички ни с това.
— Хайде, Лин — прикани го по-меко Редфорт. — Това няма да постигне нищо. Сложете Скръбната дама да си легне.
— Жадна е моята дама — настоя сир Лин. — Излезе ли за танц, обича червена капка.
— Вашата дама ще си легне жадна. — Бронзовия Йон се изпречина пътя на Корбрей.
— Лордове декларанти! — изсумтя Лин Корбрей. — Шестте бабички щеше да ви приляга повече. — Хлъзна обратно в ножницата тъмния меч и излезе, като избута с рамо Брун от пътя си, все едно че го нямаше. Алайн чу как заглъхнаха стъпките му.
Аня Уейнууд и Хортън Редфорт се спогледаха. Хънтър пресуши чашата си и я подаде да му я напълнят.
— Лорд Белиш. Длъжен сте да ни простите за тази сцена — каза сир Саймънд.
— Длъжен ли съм? — Гласът на Кутрето бе станал студен. — Вие го доведохте тук, господа.
Бронзовия Йон отвори уста:
— Не сме имали никакво намерение да…
— Вие го доведохте тук! В правото ми е да заповядам на стражата си да ви арестува.
Хънтър скочи толкова рязко, че за малко да блъсне Алайн.
— Вие ни гарантирахте сигурност!
— Да. И бъдете благодарни, че имам повече чест от някои. — Петир се намръщи ядосано. — Прочетох вашата декларация и чух настояванията ви. Сега чуйте моите. Махнете войските си. Върнете се по домовете си и оставете сина ми на мира. Лошо управление имаше, няма да го отрека, но това беше работа на Лиза, не моя. Дайте ми само година и с помощта на лорд Нестор обещавам, че няма да имате никакъв повод за негодувание.
— Щом казвате — отвърна Белмур. — Но как можем да ви повярваме?
— И смеете да ме наричате неблагонадежден? Не аз извадих стомана на преговори. Пишете за закрила на лорд Робърт и в същото време му отказвате храна. Това трябва да приключи. Не съм воин, но ще се бия, ако не вдигнете тази обсада. В Долината има и други лордове освен вас, а Кралски чертог също ще ми прати хора. Ако искате война, кажете го и Долината ще се облее в кръв.
Алайн долови съмнението в очите на лордовете декларанти.
— Една година не е толкова дълъг срок — призна лейди Уейнууд. — Есента свършва и трябва да се запасим за зимата.