Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Най-младият мъж в групата имаше на гърдите си три гарвана, всеки стиснал в ноктите си кървавочервено сърце. Кафявата му коса бе дълга до раменете, а един кичур падаше над челото му. „Сир Лин Корбрей“, помисли Алайн и плахо погледна стиснатата му уста и нервно шарещите очи.
Последни пристигнаха Ройс, лорд Нестор и Йон Бронзовия. Владетелят на Рунстоун беше висок като Хрътката. Макар косата му да беше сива, а лицето сбръчкано, лорд Йон все още изглеждаше способен да прекърши повечето млади мъже като сухи клонки с огромните си яки ръце. Смръщеното му строго лице пробуди у нея всичките спомени за времето, което бе прекарал в Зимен хребет. Спомни си го на масата, как говори кротко с майка й. Чу бумтящия му зад стените глас, когато се връщаше от лов с елен, метнат зад седлото му. Видя го на двора с учебния меч в ръка, как събори на земята баща й и се завъртя, за да надвие и сир Родрик. „Той ще ме познае. Как може да не ме познае?“ Помисли да се хвърли в краката му и да го замоли за закрила. „Той изобщо не се би за Роб, защо ще се бие за мен? Войната свърши и Зимен хребет падна“.
— Лорд Ройс — попита го плахо, — желаете ли чаша вино, да ви стопли?
Бронзовия Йон имаше леденосиви очи, скрити под най-косматите вежди, които бе виждала. Присвиха се, щом я погледна отвисоко.
— Познавам ли те, момиче?
Алайн си глътна езика, но лорд Нестор я спаси.
— Алайн е незаконна дъщеря на лорд-протектора — изръмжа той на братовчед си.
— Потрудило се е кутрето на Кутрето — подхвърли с крива усмивка Лин Корбрей. Белмур се изсмя и Алайн усети как кръвта нахлу в лицето й.
— На колко години си? — попита лейди Уейнууд.
— Чет… четиринайсет, милейди. — За миг бе забравила на колко трябваше да е Алайн. — И не съм дете, а разцъфтяла девица.
— Но с неоткъснато цветенце, да се надяваме. — Буйните мустаци на лорд Хънтър Младия напълно скриваха устата му.
— Засега — изсумтя лорд Корбрей, все едно че нея я нямаше. — Но съвсем узряла за късане според мен.
— Това ли минава за възпитание в дома Харт? — Косата на Аня Уейнууд бе посивяла и тя имаше бръчици около очите и отпусната кожа под брадичката, но благородството, което излъчваше, бе неоспоримо. — Момичето е младо, гледано с нежност и е преживяло достатъчно ужаси. Дръжте си езика, сир.
— Езикът ми си е моя грижа — отвърна Корбрей. — Нейно благородие да бъде така добра да си държи своя. Укори не търпя, както могат да ви уверят много мъртъвци.
Лейди Уейнууд му обърна гръб.
— Я ни заведи при баща си, Алайн. Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-добре.
— Лорд-протекторът ви очаква в голямата дневна. Благоволете да ме последвате, ваши благородия. — От Залата на Полумесеца се заизкачваха по стръмното каменно стълбище, което заобикаляше подземията и тъмниците. Минаха и под три стрелкови амбразури в крепостната стена: лордовете декларанти се престориха, че не ги забелязват. Стражите на горната площадка вдигнаха портикула. — Оттук, ваши благородия. — Алайн ги поведе по сводестия коридор покрай разкошните гоблени. Сир Лотор Брун стоеше на пост пред дневната. Отвори им вратата и влезе след тях.
Петир седеше до масата с чаша вино в ръка, наведен над един пергамент. Вдигна очи, щом лордовете декларанти влязоха.
— Добре дошли, господа. Вие също, милейди. Изкачването е уморително, знам. Моля, настанявайте се. Алайн, миличкото ми, още вино за благородните ни гости.
— Както заповядате, татко.
С удоволствие забеляза, че свещите са запалени. Дневната ухаеше на мускатово орехче и други скъпи подправки. Отиде да донесе гарафата, докато гостите се разполагаха един до друг… всички освен Нестор Ройс, който се поколеба, преди да заобиколи масата, за да се настани на празния стол до лорд Петир, и Лин Корбрей, който вместо да седне на масата, отиде и застана до камината. Сърцевидният рубин на ефеса на меча му проблясваше червено. Алайн видя как се усмихна на сир Лотор Брун. „Сир Лин е много красив за толкова възрастен мъж — помисли си. — Но не ми харесва как се усмихва“.