Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Може би ще го направя. Или още по-добре на нашата сладка Церсей. Въпреки че не бива да говоря грубо за нея, изпраща ми великолепни гоблени. Много мило от нейна страна, нали?
При споменаването на кралицата Алайн се вцепени.
— Тя не е мила. Плаши ме. Ако разбере къде съм…
— … може да ми се наложи да я премахна по-скоро, отколкото съм планирал. При условие, че междувременно сама не се премахне. — Петир й се усмихна дяволито. — В играта на тронове и най-дребните фигурки може да заиграят по своя воля. Отказват понякога да извършат ходовете, които си им определил. Това го запомни добре, Алайн. Този урок Церсей Ланистър тепърва й предстои да научи. Е, нямаше ли някакви задачи?
Имаше, разбира се. Най-напред се погрижи за греяното вино, намери подходящо солено бяло сирене и заповяда на готвача да опече достатъчно хляб за двайсет души, в случай че лордовете декларанти доведат повече хора, отколкото се очакваше. „Щом изядат нашия хляб и сол, стават наши гости и не могат да ни навредят“. Фрей бяха нарушили всички закони на гостоприемството, когато убиха лейди майка й и брат й в Близнаците, но не можеше да повярва, че толкова благороден лорд като Йон Ройс би се унизил да направи същото.
После дойде ред на голямата дневна. Подът беше застлан с мирски килим, тъй че не се наложи да постилат черги. Алайн нареди на двама слуги да качат осем от тежките кресла от дъб и кожа. Като за пир щеше да постави един в челото на масата, един в дъното и по три от двете страни, но това не беше пир, така че ги накара да сложат шест стола от едната страна на масата и два от другата. Лордовете декларанти сигурно вече се бяха качили чак до Сняг. Почти цял ден отиваше за изкачването, дори на гърба на муле. Пеш повечето хора го взимаха за няколко дни. Лордовете можеше да пристигнат късно вечерта. Можеше да им потрябват свещи. След като Мади напали огъня, тя я прати долу да намери ароматните восъчни свещи, които лорд Уаксли бе подарил на лейди Лиза в опита си да спечели ръката й. След това отиде в кухните да се увери, че виното и хлябът са готови. Всичко изглеждаше в ред и все още й оставаше достатъчно време да се окъпе, да си измие косата и да се преоблече.
Поколеба се пред една рокля от пурпурна коприна и друга от тъмносиньо кадифе, със сребърни плохи, която щеше да открои цвета на очите й, но накрая си спомни, че Алайн все пак е копеле и не бива да си позволява да се облича над положението си. Роклята, която си избра, бе от вълна, тъмнокафява и с простичка кройка, с листа и лози, извезани по корсажа, ръкавите и полите със златна нишка. Беше скромна и подходяща, макар и малко по-богата, отколкото се полагаше на слугинче. Петир й беше дал всички накити на лейди Лиза и тя пробва няколко огърлици, но всички изглеждаха прекалено пищни. Накрая си избра скромна кадифена лентичка в есенно златно — много отиваше на буйната й тъмнокафява коса. „Лорд Ройс изобщо няма да ме познае — помисли тя. — Че то самата аз едва се познавам“.
Уверена в себе си почти колкото Петир Белиш, Алайн Камък надяна усмивката си и слезе да посрещне гостите.
Орлово гнездо беше единственият замък в Седемте кралства, където главният вход се падаше под тъмниците. Стръмните каменни стъпала пълзяха по скалната стена покрай междинните укрепления Камък и Сняг, но при Небе свършваха. Последните шестстотин стъпки изкачването беше почти вертикално и принуждаваше гостите да слязат от мулетата и да правят избор. Можеха да влязат в люлеещия се дървен кош, с който се вдигаха продуктите, или да се изкатерят през каменната шахта с помощта на ръкохватки, изсечени в скалата.
Лорд Редфорт и лейди Уейнууд, най-старите лордове декларанти, избраха да ги вдигнат с макарата, след което кошът беше спуснат още веднъж за дебелия лорд Белмур. Другите лордове се изкатериха сами. Алайн ги посрещна в Залата на Полумесеца до топлото огнище, поздрави ги от името на лорд Робърт и им поднесе хляб, сирене и горещо подправено вино в сребърни чаши.
Петир й беше дал да разгледа един свитък с изрисувани гербове, тъй че поне познаваше хералдиката, ако не лицата. Червеният замък явно беше Редфорт: нисък мъж със спретнато подрязана сива брада и кротки очи. Лейди Аня беше единствената жена сред декларантите, облечена в тъмнозелена мантия със счупеното колело на Уейнууд, извезано с мъниста от гагат. Шест сребърни звънчета на пурпурно поле, това беше Белмур, с изпъкналия корем и закръглени рамене. Брадата му беше рижо-сива страхотия, поникнала по многото му гуши. За разлика от нея, тази на Саймънд Темпълтън беше черна и островърха. Клюнест нос и леденосини очи придаваха на рицаря на Найнстарс вид на елегантна хищна птица. На жакета му изпъкваха деветте черни звезди на раздвоено златно поле. Хермелиновият плащ на Младия лорд Хънтър я обърка, докато не видя токата, която го стягаше: разгърнати във ветрило пет сребърни звезди. Алайн беше склонна да му припише по-скоро петтдесет, отколкото четиридесет години. Баща му бе управлявал замъка Дълъг лък почти шейсет години и бе умрял толкова внезапно, че според някои новият лорд бе ускорил наследяването. Бузите и носът на Хънтър бяха червени като ябълки, което издаваше пристрастеност към ферментиралия гроздов сок. Затова тя се постара да му пълни чашата всеки път, щом я опразнеше.