Пир за врани

— Колко ужасно привлекателно звучи от устата ви, лорд Редфорт — отвърна, Петир. — За жалост имам неотложни задължения тук. А трябва да се помисли и за лорд Робърт. Нима искате да поведа с мен едно болнаво дете сред такава кланица?

— Негово благородие ще остане в Долината — заяви Йон Ройс. — Смятам да взема момчето с мен в Рунстоун и там да го отгледам като рицар, с който Джон Арин би могъл да се гордее.

— Защо Рунстоун? — удиви се Петир. — Защо не Железни дъбове или Червен замък? Защо не замъкът Дълъг лък?

— Всеки от тях също би свършил работа — заяви лорд Белмур, — и негово благородие ще ги посещава поред, за определен срок.

— Дали? — Тонът на Петир намекваше за силно съмнение. Лейди Уейнууд въздъхна.

— Лорд Петир, ако мислите да ни настройвате един срещу друг, можете да си спестите усилието. Тук ние говорим в един глас. Рунстоун устройва всички ни. Лорд Йон е отгледал трима чудесни сина, никой друг не е по-годен да осинови негово благородие. Майстер Хелиуег е по-стар и по-опитен от вашия майстер Колемон, и по-подходящ за лекуването на лорд Робърт. В Рунстоун момчето ще изучи бойното изкуство от Сам Камък Силния. Никой не би могъл дори да мечтае за по-добър учител. Септон Лукос ще го обучи в духовните неща. В Рунстоун също така ще намери други момчета на неговата възраст, много по-подходяща компания от стариците и наемниците, които го обкръжават в момента.

Петир Белиш се почеса по брадата.

— Негово благородие наистина има нужда от компания, няма да го отрека. Алайн обаче едва ли може да се нарече старица. Лорд Робърт много обича дъщеря ми и с радост ще ви го каже сам. Впрочем, поканил съм лорд Графтон и лорд Линдърли да ми изпратят по един от синовете си като повереник. И двамата имат момчета на годините на Робърт.

Лин Корбрей се изсмя.

— Две палета от две галени кученца.

— Робърт също така трябва да има и някое по-голямо момче край себе си. Обещаващ млад скуайър, да речем. — Петир се обърна към лейди Уейнууд. — Вие имате такова момче в Железни дъбове, милейди. Навярно бихте се съгласили да ми изпратите Харолд Хардинг.

Предложението явно я развесели.

— Лорд Петир, вие сте най-дръзкият крадец, когото съм срещала.

— Не искам да ви крада момчето — отвърна Петир. — Но двамата с лорд Робърт наистина трябва да се сприятелят.

Бронзовия Йон Ройс се наведе над масата.

— Уместно и подобаващо би било лорд Робърт да се сприятели с младия Хари и това ще стане… в Рунстоун, под моите грижи, като мой повереник и скуайър.

— Дайте ни момчето — каза лорд Белмур — и можете безпрепятствено да напуснете Долината и да заминете за Харънхъл, където ви е мястото.

Петир го погледна с лек укор.

— Да не би да намеквате, че другаде бих могъл да пострадам, милорд? Не разбирам защо. Покойната ми съпруга като че ли смяташе, че мястото ми е тук.

— Лорд Белиш — заговори търпеливо лейди Уейнууд, — Лиза Тъли беше вдовица на Джон Арин и майката на неговото дете, и управляваше тук като негов регент. Вие… нека да сме откровени, вие не сте Арин и лорд Робърт не е от вашата кръв. С какво право претендирате да ни управлявате?