Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
„Бягам от Азия — казва си Баша, — намирам се в гората, нощем, не мога да стигна до Хрептьов и умирам.“
След силния трескав огън сега бързо я пронизва студ и прониква през тялото чак до костите. Краката й се огъват и най-сетне тя коленичи в снега пред едно дърво.
Сега дори най-малко облаче не затъмнява съзнанието й. Страшно й е жал за живота, но разбира отлично, че умира и в желанието си да предаде душата си на Бога заговорва с прекъсван глас:
— В името на Отца и Сина…
Изведнъж по-нататъшната й молитва прекъсват някакви странни гласове, остри, пронизителни и скърцащи, те се носят неприятно и високо в нощната тишина.
Баша отваря уста. Въпросът: „Какво е това?“ замира на устните й. След миг долепя разтреперани пръсти до лицето си, сякаш искаше да се събуди, сякаш не искаше да повярва, и от устата й внезапно се изтръгва вик:
— Господи Иисусе! Господи Иисусе! Това са геранила на кладенци, това е Хрептьов! Господи Иисусе!
После това преди миг надникнало из гроба същество скача и задъхано, разтреперано, с пълни със сълзи очи, с развълнувана гръд тича през гората, пада, отново става и повтаря:
— Там поят конете! Това е Хрептьов! Това са нашите геранила!… Поне до портата! Поне до портата!… О, Иисусе!… Хрептьов, Хрептьов!…
Гората започва да оредява, открива се снежно поле и възвишение, от което двайсетина чифта светнали очи гледат към затичалата се Баша.
Но това не са вълчи очи… Ах, това са хрептьовските прозорци, които мигат с чудна, ярка и спасителна светлина — там, на възвишението, е фортът, източната му страна, обърната към гората.
Оставаше още около един хвърлей място, но Баша вече не съзнаваше кога го премина. Войниците при портата откъм селото не я познаха в тъмнината, но я пуснаха, защото сметнаха, че това е слуга, изпратен за нещо, и сега се връща при командира; а тя с последни сили се втурна вътре, пребяга през плаца покрай кладенците, при които върнали се преди малко от обиколка драгуни пояха конете за през нощта — и се изправи пред вратата на главната сграда.
Малкият рицар и пан Заглоба тъкмо в тоя момент седяха, обкрачили една пейка пред огъня, пиеха крупник218 и разговаряха за Баша, като смятаха, че тя се разполага сега някъде там в Рашков. Двамата бяха без настроение, защото им беше много тъжно за нея, и двамата всеки ден се препираха за датата на нейното завръщане.
— Не дай Боже да се затопли внезапно времето, да завалят дъждове и да почне да се топи, тогава Бог знае кога ще се върнат — казваше мрачно пан Заглоба.
— Зимата още ще се задържи — отговори малкият рицар, — а след някакви си осем или десет дни ще започна час по час да поглеждам към Могильов.
— Според мене по-добре да не беше заминавала. Много ми е лихо219 в Хрептьов без нея.
— А защо ме съветваше да я пусна, ваша милост?
— Не измисляй, Михале! Това стана по твой ум…
— Стига само да се върне здрава!
При тия думи малкият рицар въздъхна и добави:
— Здрава и колкото може по-скоро!…
Внезапно вратата скръцна и някакво дребно, окаяно, дрипаво, покрито със сняг създание започна да пищи жално на прага:
— Михале, Михале!…
Малкият рицар скочи, но в първия миг така се слиса, че застана като вкаменен на място, разпери ръце, замига с очи — и стоеше.
А тя се приближи, като говореше с усилие, по-скоро стенеше:
— Михале!… Азия измени… Искаше да ме отвлече… но аз избягах и… помощ!
След тия думи тя се олюля и падна като мъртва на земята; тогава той скочи, грабна я като перо на ръце и викна пронизително:
— Христе милостиви!
Но нейната бедна, посиняла глава увисна безжизнено на ръката му. Тогава той, сметнал, че вече държи само труп в прегръдките си, зарева със страхотен глас:
— Башка умря!… Умря!… Помощ!…
Четирийсет и първа глава
Вестта за пристигането на Баша се разнесе като гръм из Хрептьов, но никой освен малкия рицар, пан Заглоба и прислужничките не я видя нито тая вечер, нито през следващите.
След припадането й при прага на стаята тя се свести само дотолкова, че можа поне с няколко думи да разкаже как и какво й се беше случило, но веднага след това започна наново да губи съзнание, а след един час, въпреки че я свестяваха по всякакви начини, затопляха я, пояха я с вино, опитваха се да я хранят, тя вече не познаваше дори мъжа си и нямаше съмнение, че за нея започва дълго и тежко боледуване.
218
Греяна водка с мед и подправки. — Бел.прев.
219
В случая — странно, непривично (бълг. диал.). — Бел. elemag_an