Окованият нарцис

-Нужен съм ти за да спасиш Грегорий.

Можех да усетя пулса му биещ срещу върха на ножа.

-Няма да те оставя да нараниш Натаниел, за да спася Грегорий.

Захвата му, върху косата на Натаниел, всъщност се стегна и аз притиснах върха достатъчно, че да се покаже първата капка кръв.

-Щеше ли да си толкова разстроена ако не беше Натаниел? - попита той.

-Това е последното предупреждение, което някога ще ти дам Ричард. Никога отново не докосвай някой от моите хора.

-Или какво? Ще ме убиеш? Не мисля че ще го направиш.

В този момент разбрах, че ако не съм готова да го убия, не притежавах заплаха. А аз наистина не исках да го убия, не и за това, не все още.

Дръпнах ножа от вратът му и го гледах как се отпуска, напрежението напускаше тялото му, ръката му все още в косата на Натаниел. Действах без да мисля и бях достатъчно бърза, че ножа проряза горната част на ръката му преди той да реагира. Отдръпна се, изправи се на крака и направи крачка назад, притискайки длан срещу кървящата рана. Прореза бе по-дълбок от колкото исках, защото бързах. Кръв потече между пръстите му. Джамил и Шанг Да влязоха още по-навътре в стаята.

Изправих се и издърпах Натаниел с мен, докато той дърпаше боксерките си, за да се покрие. Поставих френската врата зад нас.

-Никога няма да вдигаш ръка в гнева си срещу леопардите ми, Ричард, ти или някой от твоите вълци.

Джамил помогна на Ричард да притисна кърпата към раната. Шанг Да бе отишъл за д-р Лилиян.

-Би ти послужило за урок ако просто си тръгна и оставя теб и твоите леопарди да се погрижите за себе си.

-Ще оставиш Грегорий да оглушее завинаги или умре, защото сме се скарали? Той е в опасност защото ти не можеш да контролираш темперамента и вълците си.

-Вината е моя, правилно, всичко е по моя вина.

Просто го гледах, Натаниел зад мен, кървавият нож все още в ръката ми. Ричард се изсмя, но звукът звучеше повече болезнен от колкото щастлив.

-Провалих всичко тази вечер. - Изгледа ме, имаше нещо сурово на лицето му, което не беше свързано със звяра, а просто със способността да чувстваш. Гняв, болка толкова дълбока че бе като пропаст.

-Ще ти помогна да спасиш Грегорий, тъй като си права, вината е моя. Ще преглътна това - той вдигна наранената си ръка, докато Джамил все още я държеше - защото отново си права, аз нямам право да докосвам хората ти. Аз не бих те оставил да нараниш един от моите вълци.

Д-р Лилиян влезе, видя ситуацията и започна да се кара, че се държим като деца, които не могат да си играят заедно без да правят глупости.

-Ще са му нужни шевове, и двамата се засрамете.

Ричард се бе взрял над главата й, докато тя почистваше раната. Не мисля че гледаше мен, а по скоро Натаниел. Ревнуваше дълбоко, по начин по който не би трябвало. Какво му бе казал Жан Клод за ardeur и за Натаниел, и за това което направихме всички ние в цирка? Жан Клод нямаше наистина да излъже, но може да накара нещата да звучат по-зле, ако така му е удобно. Но за какво му е да кара Ричард да ревнува от Натаниел? За това, трябва да попита Жан Клод. Имам време докато зашият Ричард.