Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
34
Жан Клод призна само, че е казал абсолютната истина, но допълни, че ако заради това мосю Зийман е ревнувал от Натаниел, то това не е толкова лошо.
-Той ще те споделя с мен, защото трябва, ще те споделя и с Мика, защото трябва, но и двамата сме алфи, доминиращи. Да те дели с някого като Натаниел, това е различно. -Променил си нещо в историята, което да представя Натаниел като по-голяма заплаха, нали?
-Не, ma petite, просто казах истината, без да пропускам нищо. Той не е много доволен и от Джейсън.
-Жан Клод, не можеш да причиняваш това на Ричард. Ще го подлудиш.
-Ще го подлуди достатъчно, може би, така че най-накрая да признае, че не може да живее без теб и най-накрая да се справи с мисълта за триумвирата ни.
-Ти макиавелски боклук, играеш си с него.
-Опитвам се да го накарам да направи, това което трябва да бъде направено, за да оцелеем. Ако е макиавелско, то така да бъде.
-Правиш нещата по-лоши. - казах.
-Не вярвам, че е така. Мисля, ma petite, че все още не разбираш мъжете. Много мъже ще се откажат от жена, ако не са щастливи с нея. Но остави друг мъж да изяви желанието си към нея и често откриват, че все още я искат.
-Ти и Мика не сте достатъчни като конкуренти?
-Както обясних, ние сме му равни. Натаниел е по-низш и това ще човърка гордостта му. -Не мисля, че Ричард има такъв вид унищожителна мъжка гордост.
-А аз мисля, че има много неща, които не знаеш за нашият Ричард.
-А ти ги знаеш?
-Аз съм, все пак, мъж, ma petite. Вярвам, че разбирам мъжката психика малко повече от теб.
Не можех да споря с това.
-Е, предупреди ме следващият път, преди да правиш някакви маневри. Можеше да убиеш един от двама ни.
Той въздъхна.
-Продължавам да подценявам упоритостта и на двама ви. Моите извинения за това. Подпрях чело на кухненската стена.
-Жан Клод...
-Да, ma petite?
Затворих очи.
-Кажи ми какво точно мисли Ричард за мен и Натаниел.
-Казах му абсолютната истина, ma petite, нищо повече, нищо по-малко.
Обърнах се, облягайки гръб на кухненската стена, поглеждайки към празната кухня. Ричард бе в банята, за да бъде зашит. Натаниел бе с другите леопарди. Дадох ясна заповед, че той не трябва да бъде оставян сам. Просто не бях в настроение за истинска битка между него и Ричард. Би било твърде... абсурдно и жалко.
-И какво точно означава, че си казал истината, нищо повече, нищо по-малко.
-Няма да ти хареса.
-И сега не ми харесва, просто го кажи Жан Клод.
-Разказах му какво се е случило с ardeur и добавих собственото си убеждение, че причината, поради която Натаниел е наоколо, когато сексът е във въздуха е това, че го намираш сексуално привлекателен.
-Това не е накарало Ричард да дойде и да се заяде.
-Спомням си, че добавих, че може би намираш по-малко изискващите мъже, освежаващи след двама ни. Някой, който не иска толкова много от теб, някой който те приема такава каквато си.
-Ти го правиш - казах.
-Хубаво е, че си го забелязала - каза той - но не аз живея в домът ти от месеци и от това, което помирисвам от Натаниел, когато идва на работа, споделям леглото ти. -Всеки леопард е добре дошъл в леглото ми, когато остават тук е като скупчени кученца, няма нищо сексуално.
-Щом така казваш - гласът му бе мек, подигравателен.
-Проклет да си Жан Клод, знаеш, че не гледам на Натаниел по този начин. - Той въздъхна и бе тежко.
-Не мисля, че лъжеш мен, ma petite, а себе си.
-Не съм влюбена в Натаниел.
-Някога казвал ли съм, че си?
-Тогава за какво говориш?
Издаде тих, раздразнен звук.
-Мa petite, все още вярваш, че трябва да обичаш всеки мъж с когото имаш физически отношения. Това не е така. Можеш да имаш много приятен, дори прекрасен секс с приятел. Не трябва да има любов.
Поклатих глава, усетих, че не може да ме види и казах.
-Не правя случаен секс, Жан Клод, знаеш това.
-Каквото и да правиш с Натаниел, ma petite, не е случайно.
-Не мога да го използвам като ротте бе зап§. Не мога.
-Моралите ти са си показали грозните главици, не ги оставяй да те направят глупава. Отворих уста да оспоря всичко, което бе казал, но я затворих и помислих над това за секунда. Смятам ли Натаниел за привлекателен. О, да. Но смятам доста мъже за привлекателни. Това не означава, че трябва да съм интимна с тях.