Окованият нарцис

Ричард влезе в кухнята като някакво разгневено животно, силата му се удряше срещу кожата ми. Застана, където можеше да види как Натаниел е положил буза на бедрото ми, гледащ към високият мъж, който се беше надвесил над нас.

Джамил и Шанг Да бяха останали на вратата. Те бяха добри бодигарди, но има неща от които бодигардите не могат да те опазят. Усетих как лицето ми става неутрално, празно, леко развеселено.

-Успокоявах един от леопардите си, нещо нередно в това?

-Изглежда доста успокоен-каза Ричард, достатъчно благ, но силата му удряше, като да отвориш вратата насред буря.

Облизах устните си. Трябваше рано или късно да му обясня за ardeur и тъй като сега се нуждаех от помощта му за Грегорий, тази вечер вероятно бе правилната.

-С Натаниел обсъждахме някои странични ефекти от сливането на белезите.

-Имаш предвид ardeur-каза той. Бях изненадана и го оставих да се види.

-Кой ти каза?

-Жан Клод сметна че трябва да знам. Окуражи ме да дойда и да бъда тук за теб тази сутрин.

-И ти отвърна? - задържах гласът си толкова неутрален, колкото можех, но не бе толкова неутрален колкото исках да бъде.

-Не позволявам на него, нито на Ашър или на някой друг от тях, да се храни от мен, независимо дали е кръв или нещо друго. Не виждам защо трябва да променям правилото само защото си ти и защото е секс вместо кръв.

-Той обясни ли ти , че ако не се храня от теб, все пак ще трябва да се нахраня от някого?

-Винаги го има твоят Нимир-Радж - увереността в гласът му бе толкова плътна че можеш да вървиш по нея.

-Мика бе извикан по работа на парда си.

-Мислиш че няма да се върне до сутринта, така че да можеш да го чукаш? Аз мисля че ще се върне.

Гледах нагоре към него, все още седяща сред горещата му сила и ясното му физическо присъствие. Ричард бе един от тези мъже, който не изглеждат големи, докато не се ядосат. Сега изглеждаше голям, а аз не бях впечатлена. Започнах да галя косата на Натаниел и той се намести по-удобно между краката ми, оставяйки напрежението да напусне тялото му.

-Ти ме заряза, помниш ли?

-За пръв път го изчука, преди или след като те зарязах?

Трябваше да се замисля за секунда две.

-След това.

-Оплакваше загубата ми, колко, половин секунда?

Усетих червенината да се изкачва по лицето ми. Бях извън границите на морала, а обяснението че ardeur беше виновен нямаше да задоволи Ричард.

-И тримата бяхме нужни, за да се вкараме в тази каша, така че не го прави по-трудно. -Нямаш ли предвид четиримата, или вече сме петима?

Трябва да съм изглеждала толкова недоумяваща колкото се чувствах.

-Не знам за какво говориш. - Той грабна масата и я избута назад. Натаниел остана свит в краката ми и просто гледаше нагоре към него. Така и не получих пистолета си обратно от плъхолаците. Бях получила ножовете си, но не исках наистина да порежа Ричард, не за това, не все още. Не можех да се боря с Ричард с празни ръце, не и да спечеля, така че единствената ми опция бе да седя, да изглеждам перфектно спокойно и да му покажа с изражението си като какъв кучи син се държи. Той избута масата отново, карайки дървото да изпищи, след което коленичи до Натаниел и издърпа дългата му коса назад. Оголи гърба му и се загледа в белезите от ухапване.