Последно изкушение

Карол седна близо до каната с кафе, кръстоса крака с надеждата, че това ще подчертае нежеланието й за по-нататъшна близост, но не отчете начина, по който позата подчертаваше елегантната линия на прасеца и тънките й глезени. Тадеуш се наведе през масата, подпрял се на нея с една ръка, за да й подаде чашата.

— Бренди? — попита той. — Сега вече не е прекалено рано.

Тя кимна и се усмихна на намека за следобедната им среща.

За първи път тази вечер той споменаваше нещо, свързано с работа.

— Предпочитам „Гран Марние“, ако имаш.

— Твоето желание за мен е заповед — Тадеуш отиде до масичката с напитките и се върна с бренди за себе си и голяма доза „Гран Марние“ за нея. Както се бе опасявала, той се възползва от възможността да седне до нея. Между него и страничната облегалка на канапето Карол се чувстваше като в капан.

„Мъжете са толкова предсказуеми“, каза си тя уморено.

Държеше здраво в ръце кафето си. Никой не би бил толкова побъркан, че да се опита да прегърне жена, която държи чаша с кафе.

— Вечерята беше прекрасна — поде тя. — Чувствам се много разглезена. Благодаря ти за положеното старание.

Той остави чашата си на масата, така че ръцете му бяха свободни.

— Не беше кой знае какво усилие — едно телефонно обаждане, и после трябваше само да следвам инструкциите. Включете фурната на еди-колко си градуса — поставете ястие А. Изчакайте десет минути. Такива работи.

Карол поклати глава.

— Бих се задоволила и с пица за вкъщи, нали знаеш.

— Тази рокля заслужава нещо повече от пица — ръката му се плъзна към бедрото й, пръстите му докоснаха леко фината материя от лен и коприна.

„Да му се не види, започна се“, помисли тя и каза:

— Роклята и притежателката й са поласкани.

Той се извърна леко, за да бъде с лице към нея. Взе внимателно чашата от ръцете й и я остави на масата.

— Това е най-малкото, което мога да направя за жената, благодарение на която отново мога да се смея.

Наведе се напред и я целуна.

Карол се опитваше да намери подходящата реакция. Дъхът му миришеше на бренди и това я отблъскваше, но не смееше да го покаже. Същевременно не смееше и да си позволи лукса да се отпусне в прегръдката му, колкото и трудно да беше да му се устои. Тялото й реагираше автоматично, животински на неговото. Въпреки всичко тя го намираше за привлекателен, и хормоните й се задействаха, независимо от мозъка. Отговаряше на целувките му с пламенност, равна на неговата.

Ръцете му се плъзгаха по тялото й, притискаха я все по-силно. Тя не се съпротивляваше, пръстите й галеха мускулите на гърба му. Продължаваха да се целуват, езиците им се намираха и докосваха, дишането им ставаше все по-неравномерно и ускорено. Той се отпусна върху нея, ръката му под роклята изгаряше кожата й. Карол установи с ужас, че не иска той да спре.