Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— А какво се е случило с монасите?
Алтал вдигна рамене.
— Не могли да се разберат кой да ги ръководи. Доколкото разбрах, спорът започнал с много крясъци и приключил с размахване на брадви и ножове. В началото бил много шумен, но накрая настъпила мъртвешка тишина.
— Бог да ни пази от религията — каза Гебел.
— Бог да ни пази — повтори Алтал и се престори, че не вижда смаяното лице на Бейд.
— Имаш ли някакви вести от Двейя? — тихо попита Бейд, когато заедно с Алтал започна да изкачва стръмната пътека.
— Усетих присъствието й само веднъж — призна Алтал. — Не вярвам в близко време да има повече контакти. Коман ни подслушва и Еми е твърде умна, за да ми съобщи нещо, което не желае той да научи.
— Не можеш ли да го извадиш от строя с половинки, четвъртинки и третинки? Така, както го прави Лейта?
— Не мога да правя това до безкрайност. Сигурен съм, че Коман е съсредоточил вниманието си върху мен, защото Генд добре знае, че именно аз съм най-старшият тук. Ако знам прекалено много неща, рано или късно някое от тях няма да бъде опазено в тайна.
— Тя предупреди ли те, че ще те държи в неведение?
— Не се наложи да го направи. Познавам Еми твърде добре и нейният начин на мислене ми е известен. Ако нараняването на Елиар е леко, той вероятно ще се върне при нас още днес. Окаже ли се по-тежко, ще се наложи тя да го задържи за повече време.
Алтал предпочете да премълчи възможността слепотата на Елиар да се окаже постоянна.
— Много спокойно говориш за тези неща, Алтал — укори го Бейд.
— И да съм развълнуван, това няма да ми помогне. Имай вяра, братко Бейд. Ако вярата ти е достатъчно силна, може да помогне събитията да се развият в добра насока.
— Смущава ли те това, че самият аз се тревожа?
— Не, стига да не ме заразяваш с тревогите си.
След половинчасово катерене по стръмния склон сержант Гебел каза запъхтяно:
— Халор, трябват ми поне няколко минути, за да си поема дъх.
— Гебел, да не би да си се размекнал от спокойния живот в окопите? — попита лукаво Халор.
— Нямам впечатлението и ти да си се затичал към върха.
— Не би било учтиво да забързам нагоре и да те оставя сам, Гебел.
— Халор, наистина ли искаш да се състезаваме кой ще стигне пръв до върха?
— Честно казано, не. Въжетата, които твоят челен отряд е опънал покрай пътеката, определено правят катеренето по-приятно. Особено в тази тъмнина. Вчера изкачвахме този склон заедно със Салкан и Алтал посред бял ден, но когато стигнахме върха, вече бях останал без сили.
— Каква е обстановката горе?
— Не особено гостоприемна, ако трябва да ти кажа истината.
— Не възнамерявам да каня гости. Къде се намира пещерата, в която има храна и вода?
— От другата страна на мястото, където излиза пътеката. Доколкото мога да преценя, в резултат на земетресение се е срутила голяма скала и голяма част от върха се е сринала. Точно така се е образувала пътеката, по която вървим. Откъм северната страна склонът очевидно е по-устойчив. На върха има зъбер, тридесетина метра по-висок от останалата част на хълма. Отворът на пещерата е точно срещу зъбера.
— Ако се стигне до най-лошото, тази пещера може да се окаже много полезна.
— Да се надяваме, че няма да се стига до това.
— И аз така мисля — отвърна Гебел. — Ако врагът поиска да ни достигне, ще трябва да се изкачи по тази пътека. Имам усещането, че отгоре може да се свлекат нови скали. Трудно е човек да се съсредоточи, когато върху главата му падат камъни, нали?
— Ти очевидно излизаш от предположението, че ще си успял да качиш всичките си хора горе преди кавалерията на Гелта да ни нападне.
— Не изключвам такава възможност — съгласи се Гебел.
— Може ли да кажа нещо? — попита Гер, който седеше до тях.
— Внимавай, Гебел. Това момче е истински извор на умни идеи — предупреди Халор.
— Та той е още хлапе, Халор — каза с пренебрежение Гебел.
— Може би точно заради това мислите му са интересни. Главата му не е претъпкана с предубеждения. Кажи, Гер.
— Нали войниците на лошата жена яздят коне?
— Да, Гер — отвърна Халор.
— Ето какво си мисля: някои животни, свикнали с хората, например кучетата и котките, не се страхуват от огъня, нали така? Други животни обаче — конете, кравите и овцете — се страхуват от огъня. На километри около хълма расте трева. Камъните не горят, обаче тревата гори, нали?