Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
След кратко съвещание планът бе разработен по-подробно. Разясниха го добре на отделните групи: определиха различните сигнали и всеки от вождовете зае поста, който му бяха определили.
ГЛАВА XXXII
Докато Ункас разполагаше по този начин силите си, гората беше толкова тиха и като се изключат тези, които се бяха събрали на съвет, изглеждаше тъй необитаема, както по времето, когато за първи път се е появила изпод ръцете на създателя. Погледът можеше да шари по всички посоки през безкрайните и сенчести пътеки между дърветата, но никъде не се виждаше нещо, което да не представлява част от спокойната и дремеща природа. Тук-там между клоните на буките се чуваше пърхането на птичи крила. От време на време някоя катеричка изпускаше орех на земята и привличаше за миг погледите на сепналите се индианци. Но веднага щом заглъхнеше случайният шум, те чуваха над главите си шепота на ветреца, който се носеше из зелената вълниста повърхност на гората. А тя се простираше на една огромна площ, пресичана само от някое езеро или поток. Толкова безмълвна и дълбока беше тишината, в която гънеше дивата местност, намираща се между делаварците и селото на неприятелите им, че сякаш човешки крак никога не бе стъпвал в нея. Но Ястребово око, чиято длъжност го караше да бъде пръв в предприетото приключение, познаваше прекалено добре характера на тези, с които щеше да води битка, за да се довери на коварната тишина.
Когато видя, че малката му група се е събрала, разузнавачът взе под мишница „Еленоубиеца“, направи мълчаливо знак на хората си да го следват и ги поведе назад. Така те изминаха няколко десетки ярда и стигнаха до малък поток, който бяха прекосили на идване. Тук Ястребово око се спря и след като изчака да го заобиколят всичките му сериозни и внимателни воини, запита на делаварско наречие:
— Знае ли някой от моите млади воини, къде ще ни заведе този поток?
Един делаварец протегна ръка с два разделени пръста, посочи как те бяха съединени в основата си й каза:
— Преди слънцето да измине пътя си, малката вода ще се влее в голямата. — После показа към мястото, за което беше споменал, и добави: — Двете заедно са достатъчни за бобрите.
— От направлението, в което тече потокът, и от разположението на планините и аз подразбрах същото — отвърна разузнавачът, като погледна нагоре, към пролуките между върховете на дърветата. — Воини, ще се движим под прикритието на бреговете му, докато надушим хуроните. Другарите му отговориха с обичайното си кратко възклицание, изразяващо съгласие. Но като видяха, че водачът им се готви да ги поведе лично, единдвама от тях направиха знак, че не всичко е в ред. Ястребово око разбра многозначителните им погледи и като се обърна, видя, че по целия път дотук псалмопевецът бе вървял подир тях.
— Приятелю — каза разузнавачът сериозно, като в държанието му пролича известна гордост, че заслужава да му се възложи такава задача, — знаеш ли, че това е преден отряд, избран да изпълни най-тежката задача и поставен под командата на човек, който, макар че по-добре би било друг да каже това за него, не ще е склонен да го остави бездеен? Преди да изтекат ако не пет, то поне тридесет минути, ние сигурно ще стъпим на тялото на някой хурон, бил той жив, или мъртъв.
— При все че не сте ми казали какви са намеренията ви — отвърна Дейвид, чието лице бе позачервено и в чиито обикновено спокойни и безизразни очи блестеше особен огън, — твоите хора ми напомнят за синовете на Якова, тръгнали да се бият със сихемовците, които подло са искали да вземат за невеста една девойка от дарения с благоволението на бога народ. Аз извървях много път с младото момиче, което търсите, и живях дълго време край него в добри и лоши обстоятелства. И при все че не съм войнствен човек и не съм запасал остра сабя на кръста си, с радост бих се сражавал заради него.
Разузнавачът се поколеба, като навярно обмисляше какви биха били последиците, ако зачислеше към отряда си такъв странен войник, след което каза:
— Ти не умееш да боравиш с никакво оръжие. Не носиш пушка и вярвай ми, мингозците ще ни върнат онова, което са взели от нас.
— Макар и да не съм самохвален Голиат — отвърна Дейвид, като измъкна една прашка изпод чудноватите си многоцветни дрехи, — аз не съм забравил примера на онова еврейско момче. В детинството си често съм се упражнявал с това древно военно оръжие и вярвам да не съм още съвсем загубил изкуството да си служа с него.
— Аха — каза Ястребово око, като хвърли студен и обезсърчителен поглед върху вървите и торбичката, направени от еленова кожа, — такова нещо би могло да свърши някаква работа, ако трябваше да се защищаваме срещу стрели или дори ножове, само че французите са снабдили всички тези мингозци с хубави пушки с нарези. Но тъй като, изглежда, притежаваш дарбата да минаваш невредим през огън и тъй като си имал щастието да … Майоре, внимавайте, пушката ви е заредена за стрелба! Един-единствен преждевременен изстрел може да струва двадесет напразно свалени скалпа. Певецо, можеш да ни последваш. Може да ти намерим работа, когато стане нужда да се надават викове.