Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Ястребово око — каза младият главатар, — този човек не трябва вече никога да проговори на хуроните.
— Последният му час е настъпил — лаконично рече разузнавачът, мушна дългата цев на пушката си между листата и внимателно се прицели. Но вместо да натисне спусъка, той отново наведе дулото и се разсмя по свойствения си начин. — Ех, че съм нещастен грешник! Взех този дявол за мингозец! — каза той. — Но представи си, Ункас, когато окото ми се плъзгаше, по неговите ребра, за да реша къде да го ударя с куршума, аз видях свирката на музиканта! И така, това е онзи, когото наричат Гамът, чиято смърт няма да принесе полза никому и чийто живот може да ни бъде полезен, ако езикът му е годен за нещо друго освен за пеене. Ако моят глас още струва нещо, аз скоро ще се „по-разговоря“ с този честен човечец и мелодията ми ще му се види по-приятна от песента на „Еленоубиеца“.
С тези думи Ястребово око остави настрана пушката си, пропълзя в храстите и се спря на едно място, откъдето Дейвид можеше да го чуе. После се опита да повтори музикалния номер, с който така славно бе успял да се измъкне от лагера на хуроните. Чувствителните уши на Гамът не можеха лесно да се измамят, пък и всъщност трудно би било за всеки друг освен за Ястребово око да; произведе подобен шум. Понеже веднъж вече бе чувал тези звуци, певецът разбра кой ги издава сега. Клетият човечец изглеждаше избавен от голямо затруднение. Той тръгна по направление на гласа — нещо, което за него беше не по-малко мъчително, отколкото ако се бе запътил срещу цяла батарея — и скоро откри скрития певец.
— Интересно какво ще си помислят за това хуроните — каза разузнавачът със смях, като хвана за ръка другаря си и го замъкна по-навътре. — Ако тези мошеници са ме чули, ще си кажат, че тук има двама побъркани вместо един! Но на това място сме в безопасност — добави той, като посочи Ункас и другарите му. — Разправи ни сега на обикновен английски език, без да си извиваш гласа нагоре и надолу, какво става с мингозците.
Обхванат от нямо учудване, Дейвид отправи вперен поглед към свирепите дивашки вождове. Но присъствието на познатите му лица го успокои и скоро той успя да се съвземе дотолкова, че да отговори смислено.
— Наблизо има голям брой езичници — каза Дейвид — и се боя, че са дошли с лоши намерения. Голям вой и безбожно веселие царяха преди малко в селището им. Носеха се такива ужасни звуци, чието произнасяне е същинско богохулство, и аз побягнах при делаварците, за да търся спокойствие.
— Може би ушите ти нямаше да спечелят много от тази промяна, ако краката ти бяха по-бързи — отвърна малко сухо разузнавачът. — Но да оставим това настрана. Къде са хуроните?
— Крият се в гората между това място и селото си и са толкова много, че ако сте благоразумни, веднага ще се върнете. Ункас хвърли поглед към дърветата, които скриваха собствените му войници, и запита:
— А Магуа?
— И той е между тях. Той доведе девойката, която се намираше при делаварците, остави я в пещерата и като разярен вълк се впусна начело на своите диваци. Не зная какво е могло да смути духа му!
— Казваш, че я е оставил в пещерата? — прекъсна го Хейуърд. — Добре е, че знаем къде се намира! Не можем ли да сторим нещо за незабавното освобождаване на Кора?
Ункас погледна изпитателно разузнавача, преди да запита:
— Какво ще каже Ястребово око?
— Дай ми моите двадесет пушки и аз ще свия надясно, по течението на потока, а после ще мина край къщичките на бобрите и ще отида при сагамора и полковника. Скоро след това оттам ще чуете бойния вик. При този вятър човек може да го чуе от цяла миля разстояние. Тогава, Ункас, вие ще се спуснете срещу тях. Когато те дойдат на един изстрел от нас, ние ще им нанесем такъв удар, че да не съм стар горски скитник по границата, ако редиците им не се огънат като лък от ясеново дърво. След това ще завземем селото и ще освободим девойката от пещерата. А с племето ще свършим или според бойните правила на белокожите — с открит удар и победа, или пък по индиански — с хитрост и засада. В този план, майоре, може да няма много наука, но със смелост и търпение ще се изпълни успешно.
— Много ми харесва този план — извика Дънкън, който виждаше, че главната цел на разузнавача е освобождаването на Кора. — Много ми харесва. Нека веднага пристъпим към изпълнението му.