Тъмната кула

Бегълците стигнаха отсрещния тротоар и се заозъртаха недоумяващо наоколо.

„Махайте се оттук — помъчи се да им внуши Роланд. — Махайте се оттук! Тръгнете по алеята и гледайте да се отдалечите колкото се може повече.“

— Хайде! — извика един от тях и те се втурнаха по алеята между книжарницата и дрогерията на Хенри Греъм. В този момент на главната улица дотичаха още трима Разрушители, а след тях се появи и първият от стражите — човек, вдигнал пистолета до изплашеното си, ококорено лице. Роланд го взе на мушка… ала не натисна спусъка.

Скоро дойдоха още надзиратели; както Роланд очакваше (и се надяваше) те се разпръснаха, опитвайки се да обградят поверениците си. Явно смятаха да попречат на бягството да се превърне в бунт.

— Стройте се в две колони! — изграчи някакъв тахийн с глава на гарван. — Стройте се в две колони и ги подберете между вас, в името на бащите ви!

Един от другите — червеноглав тахийн с разпасана риза — му кресна:

— Ами оградата, Джакли? Какво да правим, ако се юрнат към оградата?

— Нищо, Каг, просто…

Един от Разрушителите изкрещя, когато се опита да се промъкне покрай гарвана, и той — Джакли — го блъсна толкова силно, че горкият човечец полетя с разперени ръце към паважа.

— Стойте един до друг, червеи такива! — изсъска тахийнът. — Щом искате, бягайте, но поне спазвайте някакъв ред! — Сякаш в случилото се имаше някакъв ред, помисли си Роланд злорадо. Сетне гарваноглавият извика на онзи на име Джакли: — Остави двама-трима да се изпържат — останалите веднага ще си научат урока!

Ако Еди или Джейк бяха започнали да стрелят в този момент, нещата щяха сериозно да се усложнят, но стрелците можеха да чакат. Те наблюдаваха от укритията си как персоналът на „Синия рай“ се опитва да въдвори някакво подобие на ред сред бушуващия хаос. Появиха се още стражи; Джакли и червеноглавият им заповядаха да се строят в две редици, образувайки коридор от двете страни на улицата. Неколцина Разрушители успяха да се изплъзнат, ала повечето останаха впримчени между слугите на Пурпурния крал.

В този миг се появи един нов тахийн с глава на невестулка, който пое командването от онзи на име Джакли. Той потупа двама-трима Разрушители по гърбовете, при което те се втурнаха изплашени напред.

На юг от главната улица някой извика:

— Жиците са срязани! — След което друг добави: — Май стражите са мъртви! — Тази думи бяха последвани от ужасен писък и Роланд бе повече от сигурен, че някой нещастен телепат току-що се бе натъкнал на нечия отрязана глава в тревата.

Виковете на потресените Разрушители още не бяха заглъхнали, когато Динки Ърншоу и Тед Бротиган се появиха между хлебарницата и магазина за обувки — толкова близо до скривалището на Джейк, че той можеше да се протегне и да ги докосне. Спомощникът беше ранен. Десният ръкав на ризата му бе почервенял от лакътя надолу, но старецът се държеше на крака — макар и с помощта на Динки, който го крепеше с една ръка. Щом се изплъзнаха от стражите, Тед се обърна и погледна точно към мястото, където бе застанал Стрелеца, след което двамата поеха по алеята и се скриха от погледа му.