Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Щом стигнаха следващата двойка, Мара викна:
— Какво става? Нападнати ли сме?
— Воините на Анасати се появиха вчера, господарке — докладва воинът в зелено и затича до носилката. — Разположиха се на лагер край молитвената порта. Командир Кейоке ни вдигна по тревога. Тук сме на пост, за да известим за вашето завръщане или за появата на Минванаби.
Войникът на Анасати, който тичаше от другата страна на носилката, не беше длъжен да отговаря, защото не беше на подчинение при нея. Явно бе инструктиран да мълчи, защото тичаше, вперил поглед право напред.
Носилката превали следващия хълм и Мара видя, че долината е изпъстрена с цветни доспехи. Прималя й.
Повече от хиляда воини на Анасати стояха пред портата в бойна формация. От другата страна на ниската ограда Кейоке командваше приблизително толкова бойци на Акома. Тук-там между зелените редици се виждаше лъскаво черно — чо-джа бяха уважили съюза и бяха готови да защитават земите на Акома от нападение.
Разнесоха се викове. Бойците на Акома се раздвижиха с невъздържан възторг, а за нейно учудване тези на Анасати реагираха по същия начин. След това се случи нещо, което вероятно дори Накоя не бе чувала и чела в историите, баладите и архивите на великата Игра на Съвета. Двете армии развалиха строя, свалиха оръжия и шлемове и затичаха към носилката като възторжена тълпа.
Мара гледаше изумено как две хиляди викащи воини обграждат носилката и ескорта й. Кейоке си проби път през мъжете на Акома. Сред воините на Анасати се отвори проход и Мара се озова очи в очи с Текума.
Лорд Анасати носеше бронята на предците си, яркочервено с жълти кантове.
Носилката спря и Кейоке се поклони.
— Господарке.
Текума пристъпи напред и също се поклони. За пръв път от поколения Анасати се кланяше на Акома.
— Милорд… — каза Мара, намръщи се объркано и се обърна въпросително към Кейоке.
А той заговори високо, така че да го чуват всички.
— Вчера призори постовете ни съобщиха, че се приближава армия, господарке. Вдигнах гарнизона и излязох да посрещна нашествениците.
Текума го прекъсна:
— Но не сме влезли в земите на Акома, командире.
— Така е, милорд — отвърна Кейоке, обърна се към Мара и продължи: — Лорд Анасати дойде и настоя да види внук си. Във ваше отсъствие му отказах да допусна неговата „Почетна стража“.
Мара погледна дядото на Аяки.
— Лорд Текума, довел си половината си гарнизон като „почетна стража“?
— Само една трета, Мара — въздъхна Текума; в тона му нямаше и капчица хумор. — Халеско и Джиро командват другите две трети. — Сякаш се поколеба, но излезе елегантно от ситуацията, като откопча и свали шлема си. — Моите източници смятаха, че няма да оцелееш на празненството на Военачалника. — Въздъхна, сякаш не искаше да направи такова признание. — И аз се боях, че е така. Реших да дойда, за да защитя внук си, ако Джингу опита да реши противоречията между Акома и Минванаби веднъж завинаги.
Мара вдигна вежди разбиращо.
— И щом командирът ми ви е отказал достъп, си решил да останеш и да видиш дали ще се появя аз, или армията на Джингу.
— Да. — Текума стисна шлема си. — Ако на хълма се бяха появили войници на Минванаби, щях да защитя внук си.
— А аз щях да го спра — отвърна равнодушно Кейоке.
Мара изгледа остро и свекъра и командира си и каза:
— И щяхте да свършите работата на Джингу. — Поклати глава. — Вината е моя. Трябваше да се сетя, че тревогите на дядото от Анасати може да доведат до война. Но няма защо да се боиш, Текума. Внук ти е в безопасност… Джингу загина от собствената си ръка.
Текума я изгледа сепнато.
— Но…
— Знам, че не си получил известие. За съжаление на Анасати, „твоят източник“ също е мъртъв. — При тази новина Текума присви очи. Очевидно жадуваше да научи как Мара е разбрала за Теани, но не каза нищо. Тя пък му сервира последната новина. — Изместихме празненството на Военачалника тук, Текума. Ти беше единственият отсъстващ и сигурно ще искаш да поправиш това, като останеш следващите два дни, нали? Е, ще се наложи да ограничиш почетната си стража до петдесет човека, като всички останали.
Старият лорд кимна и я изгледа с нещо като възхищение.
— Добре че не видяхме войниците на Минванаби на хълма, Мара. — Погледна решителния воин до нея и добави: — Твоят командир щеше да е принуден да се предаде бързо, докато повечето от войската ми отблъсква армията на Джингу. Не бих искал подобно нещо.