Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Алмечо се засмя.
— Голяма хитруша си ти. — Очите му се присвиха. — Май ще трябва да те държа под око. Никоя жена досега не е обличала бялото и златистото, но ти… Дръзкото ти предложение ми харесва. — Алмечо повиши глас, та да го чуят всички. — Утре по изгрев се местим в земите на Акома.
След това се поклони и си тръгна заедно с магьосниците.
Мара веднага се превърна в център на вниманието. Вече не беше социално отритната и белязана за смърт, а призната от самия Алмечо участничка в Играта на Съвета.
Корабът отплува в зори. Мара стоеше до перилата заедно с Първата съветничка и Главния шпионин. Усещаха остро липсата на Папевайо, докато гледаха как прозорците на имението се отдалечават зад кърмата.
Мара бе едновременно съкрушена и възбудена от преживения ужас и неочаквания триумф, но въпреки това мислеше за следващите си действия. Нямаше време за обичайните приготовления, защото Военачалникът и гостите ги следваха.
Усмихна се. Джикан със сигурност щеше да си заскубе косата, щом разбереше, че трябва да се заеме с празненството за рождения ден на Военачалника.
Златният диск на слънцето се вдигна над долината и всички благородни пътници забелязаха малката група войници на хълмчето близо до молитвената градина на Минванаби. Мъжете стояха като почетна стража, докато лорд Джингу събираше кураж да се хвърли върху меча си. Най-накрая и това свърши и войниците се строиха и замаршируваха към имението. Мара изпрати благодарствена молитва към боговете. Врагът, който бе отнел живота на брат й и баща й, и за малко нейния, вече бе мъртъв.
Със смъртта на Джингу Минванаби губеха позициите си като най-могъщи след Военачалника, защото Десио беше млад и нямаше социални умения. Малцина смятаха, че ще е достоен наследник на баща си. Щеше да има трудности дори да опази съюзите на баща си, камо ли да увеличи мощта на фамилията. Сега всички щяха да го наблюдават внимателно. Тези, които до вчера се бояха от Минванаби, щяха да се присъединят към враговете му. Съдбата на фамилията беше решена, освен ако някой от по-талантливите братовчеди не докопаше властта.
Мара мислеше за това, докато се спускаха по реката, и после, когато носилката й мина по претъпканите улици на Сулан-Ку и пое през спокойните местности, ограждащи земите на Акома. Властта на Минванаби бе свършила и сега единствените противници на Алмечо бяха партията на Синьото колело и Алиансът за прогрес. Мара гледаше пъстрите носилки, които се точеха зад нейната, и обмисляше какви промени ще последват в политиката. Усмихна се, като си помисли колко ще е хитро да накара Накоя да постави до нея Хокану поне веднъж по време на празненството. Да, трябваше отново да обмисли възможността за женитба, защото в империята щеше да започне нов рунд на политически борби.
Реши да сподели мислите си с Накоя, но видя, че старицата е задрямала, най-сетне отърсила се от постоянното напрежение от престоя им при Минванаби.
— Господарке, отпред става нещо странно — обади се Аракаси.
На билото на хълма, бележещ границите на Акома, от двете страни на пътя, стояха двама воини. Отляво, на земята на Акома, стоеше воин с познатите зелени доспехи. Отдясно, на имперските земи, стоеше воин с червено-златистата броня на Анасати.
Щом носилката на Мара се приближи, и двамата завикаха:
— Акома! Акома!
Мара се сепна, защото носилката й се люшна наляво, но видя, че носачите й правят място за носилката на Военачалника.
— Лейди, уредила си ни доста странно посрещане — подвикна й Алмечо.
— Милорд, и аз не знам какво значи това — отвърна объркано Мара.
Военачалникът махна на Имперските бели и двете свити изкачиха заедно склона. Двамата воини млъкнаха и застинаха.
По-нататък видяха още двама воини, и след тях още двама. А пред молитвената порта се виждаха още двама.
— Ако милорд позволи… — почна Мара.
Военачалникът кимна и Мара заповяда на носачите си да побързат. Те затичаха, а Мара се заоглежда притеснено. Никъде не виждаше пастири и работници. Дори робите ги нямаше. Реколтата и животните бяха изоставени и не се виждаше никой.