Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Радва се на стореното зло.
Не, край!
Вдигна кухненския нож над гърдите му, леко се дръпна назад, за да замахне, и…
— АААА!
Оскар изкрещя.
Онзи не се стресна — само застина, извърна глава към Оскар, каза бавно:
— Трябва да го направя. Разбираш ли?
Позна го. Един от пияниците, живееше някъде наблизо, Оскар понякога го поздравяваше.
Какво търси тук?
Но нямаше значение. Важното е, че пияницата държеше нож, насочен право към гърдите на Ели, който лежеше гол във ваната.
— Недей!
Пияницата завъртя глава надясно, наляво, по-скоро като че търсеше нещо по пода, отколкото като несъгласие.
— Не…
И пак се извърна към ваната, към ножа. Оскар искаше да обясни. Че това във ваната е негов приятел, че е негов… че му носи подарък, че… че това е Ели.
— Чакай…
Върхът на ножа отново докосна гърдите на Ели — още малко и щеше да прободе кожата. Оскар изобщо не знаеше какво прави, когато пъхна ръка в джоба на якето си и извади кубчето, показа го на пияницата.
— Виж!
Лаке го мярна с крайчеца на окото си — като внезапно нахлуване на цветове в цялата чернота и сивота, която го обграждаше. Макар и обзет вече от твърда решителност, той не се сдържа и завъртя глава да погледне какво е.
Някакво кубче в ръката на момчето. Весели цветове.
Изглеждаше направо абсурдно в тази обстановка. Папагалче сред гарвани. За миг остана като хипнотизиран от цветовете, после пак погледна към ваната, към ножа, опрян между ребрата.
Остава само да натисна…
А!
Очите на създанието бяха отворени.
Той се напрегна, за да забие дълбоко ножа, и внезапна болка се взриви в слепоочието му.
Нещо изтрещя вътре в кубчето, когато единият му ъгъл удари пияницата по главата, и то изскочи от ръката на Оскар. Човекът падна странично, приземи се върху една от тубите, която се плъзна изпод него и се удари във ваната с барабанно издумкване.
Ели седна.
От вратата Оскар го виждаше само отзад. Косата му лепнеше сплескана на тила, а гърбът му беше жива рана.
Пияницата понечи да стане, но Ели не толкова скочи, колкото изпадна от ваната право в скута му — дете, допълзяло до татко си за утеха. Обхвана с ръце врата му и го дръпна към себе си, за да му пошепне нещо нежно.
Оскар отстъпи назад от банята, когато той впи зъби в шията на човека. Ели беше с гръб към него и не го беше видял. Човекът обаче го виждаше и го гледаше, не го изпускаше от очи, докато Оскар отстъпваше назад към коридора.
Прости ми…
Оскар не успя да издаде нито звук, каза го само с устни, преди да се дръпне, да се скрие от погледа му.
Когато човекът закрещя, беше с ръка на бравата. После звукът рязко секна, сякаш някой му бе затиснал устата.
Оскар се поколеба. После затвори вратата. И я заключи.
Мина през коридора, без да поглежда надясно, влезе в хола.
Седна на фотьойла.
Затананика си, за да заглуши шума от банята.
Пета част
Нека влезе