Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Няма да посмеят. Не е възможно…
Но Томас беше луд, а Йони…
Опита да се спре с пети, но краката му се влачеха и танцуваха по перона, докато Томас и Йони го мъкнеха към бялата ограничителна линия, пред бездната на релсите.
Косата отляво го гъделичкаше по ухото, трептеше от въздушния поток откъм тунела, откъдето идваше влакът от центъра. Релсите зазвънтяха, а Йони прошепна:
— Сега ще умреш, нали ти е ясно?
Томас се изкикоти, стисна ръката му още по-силно. На Оскар му причерня: ще го направят. Наведоха го над края на платформата.
Фаровете на приближаващия се влак метнаха стрели студена светлина по релсите. Оскар изви глава наляво и видя фучащия откъм тунела влак.
ТУУУУТ!
Свирката изрева и сърцето на Оскар подскочи в предсмъртен тласък, в същия миг той се напика и последната му мисъл беше:
Ели!
— когато го дръпнаха назад и всичко стана зелено пред очите му от преминаващия влак на половин педя от него.
Лежеше по гръб на перона, от устата му излизаше пара. Мокротата на панталона ставаше все по-студена. Йони клекна до него.
— За да схванеш. Какво може да стане. Разбра ли?
Оскар кимна автоматично. Само да свършва. По придобит вече навик Йони опипа внимателно нараненото си ухо, усмихна се. След това подложи ръка под брадичката му и му стисна бузите.
— Квичи като прасе, щом разбираш.
Оскар заквича. Като прасе. Те се разсмяха, и двамата. Томас каза:
— Преди го биваше повече.
Йони кимна.
— Май ще трябва да му опресним уменията.
Влакът от другата страна пристигна. И го зарязаха. Оскар полежа малко, чувстваше се кух. После над него се появи лице. Лелка. Тя му протегна ръка.
— Видях, миличък. Трябва да се оплачеш в полицията, това си беше…
Полицията!
— … опит за убийство. Дай да ти помогна, аз…
Оскар се изправи, без да обръща внимание на ръката й. Докато се мъкнеше към вратите и нагоре по стъпалата, той още чуваше гласа й зад гърба си:
— Добре ли си…
Ченгетата.
Лаке се сепна, щом влезе в двора и видя полицейската кола горе на възвишението. До нея стояха двама полицаи, единият записваше нещо в бележника си. Заподозря, че и те търсят същото, но не са много информирани. Полицаите не забелязаха как се бе поколебал, затова продължи към първия вход.
Никое от имената на таблото не му говореше нищо, но нали знаеше: горе вдясно. До вратата за мазето се търкаляше бутилка спирт за горене. Той се спря, загледа я, сякаш тя можеше да му даде някаква насока как да действа.
Спирт за горене. Виргиния изгоря.
И дотук. Усещаше само ледена ярост, продължи нагоре по стълбите. Чувстваше промяна: сега разумът му беше трезв, но тялото не се подчиняваше. Краката му се хлъзгаха, но стъпалата и му се наложи да се хване за парапета, за да се катери по стълбите, а през това време мислено подреждаше нещата:
Влизам. Намирам го. Забивам му нещо остро в сърцето. После изчаквам ченгетата.
Спря се пред вратата без табелка, без име.
И как, по дяволите, влизам?
Той протегна ръка и просто тъй натисна дръжката. А вратата се отвори към някакво празно жилище. Никакви мебели, килими, картини. Никакви дрехи. Той облиза устни.
Духнал е. Тогава няма какво да…
На пода в коридора видя други две бутилки технически спирт. Опита се да проумее какво може да значи това. Че съществото пие… не. Че…
Означава, че някой скоро е бил тук. Иначе онази бутилка нямаше да е още долу.
Да.
Той влезе, спря се в коридора и се ослуша. Нищо не чу. Направи кръгче из апартамента, видя одеяла на прозорците в стаите, разбра. Беше на правилното място.
Накрая се спря пред вратата на банята. Натисна дръжката. Заключено. Тази ключалка обаче не можеше да му се опре, само се нуждаеше от отвертка или нещо от този род.
Отново се концентрира. Трябваше да действа сега, не да мисли. Замислеше ли се, можеше да се разколебае, а не беше време за колебания. Така че: действай.