Проклятието на краля

— Защото това писмо беше сбогуване.

Повдигам се на лакът.

— Сбогуване ли? Кралицата заминава?

Завива ми се свят при тази мисъл. Възможно ли е племенникът ѝ да смята да ѝ предложи сигурно убежище в чужбина? Нима тя ще напусне Англия и ще остави Мери да се изправи сама срещу баща си?

Лицето на Джефри е пребледняло от ужас.

— Не. По-лошо е, далеч по-лошо. Кралицата пише, че принцесата не бива да спори с краля и трябва да му се подчинява във всичко, с изключение на въпросите, които се отнасят до Бог и спасението на душата ѝ.

— Да — казвам неспокойно.

— И казва, че, що се отнася до нея самата, не се оплаква заради това, което са ѝ сторили, защото е сигурна, че ще се срещнат на небето.

Сега се надигам и сядам.

— А ти как тълкуваш това?

— Не видях цялото писмо. Това е само каквато научих от принцесата, докато го четеше. Тя го притисна до сърцето си, целуна подписа, и каза, че майка ѝ може да я води, а тя ще я следва, и няма да ѝ измени.

— Възможно ли е кралицата да има предвид, че ще бъде екзекутирана, и да иска да каже на принцесата също да се подготви?

Джефри кимва.

— Тя казва, че няма да измени.

Изправям се на крака, но стаята плува около мен, и аз се вкопчвам в горната табла на леглото. Ще трябва да отида при Мери. Трябва да ѝ кажа, че трябва да положи всяка клетва, да сключи всяко споразумение; не трябва да рискува живота си. Единственото, което има тя, това скъпоценно момиче на Тюдорите, е животът ѝ. Не съм я повивала в пелени като новородено бебе, не съм я носила, загърната в хермелин, след кръщението ѝ, нито съм я отгледала като родна дъщеря, за да се откаже от живота си. Нищо не е по-важно от живота. Тя не трябва да жертва живота си като изкупление за бащиното си прегрешение. Не трябва да умира за това.

— Говори се за клетва, която всеки ще трябва да положи. Всеки от нас ще трябва да се закълне върху Библията, че първият брак на краля е бил невалиден, че вторият е законен, и че принцеса Елизабет е единствената наследница на краля, а принцеса Мери е негова незаконородена дъщеря.

— Тя не може да се закълне в това — заявявам. — Нито аз. Нито който и да било друг. Това е просто лъжа. Тя не може да положи ръка върху светата Библия и да оскърби майка си.

— Мисля, че ще бъде принудена — казва Джефри. — Мисля, че всички ще бъдем принудени. Защото мисля, че ще обявят отказа от клетвата за държавна измяна.

— Не могат да екзекутират човек заради това, че е казал истината. — Не мога да си представя страна, където палачът ще ритне столчето изпод краката на човек, изричащ истина, която палачът знае така добре, както и жертвата му. — Кралят е твърдо решен, разбирам това. Но не би постъпил така.

— Мисля, че ще се случи — предупреждава Джефри.