Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Знам. Но те искат да ме хванат насаме, като майка ми, без нито един приятел наблизо.
— Ще дойда — обещавам. — Ще ви пиша.
— Няма да ми позволят да получавам писма. А аз няма да чета нищо, в което не се обръщат към мен като към принцеса.
— Ще пиша тайно — отчаяно искам тя да не ме види как плача, да ѝ помогна да запази достойнството си, докато ни разделят със сила, в този ужасен момент.
— Кажете на майка ми, че съм добре, и че изобщо не се страхувам — казва тя, бяла като завесите на носилката и трепереща от страх. — Кажете ѝ, че никога не забравям, че съм нейна дъщеря и че тя е кралица на Англия. Кажете ѝ, че я обичам и никога няма да я предам.
— Хайде! — крещи Томас Хауард, застанал най-отпред, и изведнъж те потеглят: носилката се друса и се люлее, докато тя стиска по-силно ръката ми.
— Може да се наложи да се подчините на краля, не мога да предвидя какво ще поиска от вас — казвам бързо, като вървя успоредно с носилката и започвам да тичам. — Не му се противопоставяйте. Не го гневете.
— Обичам ви, Маргарет! — вика тя. — Дайте ми благословията си!
Устните ми оформят думите, но се задавям и не мога да говоря.
— Бог да ви благослови — прошепвам. — Бог да ви благослови, малка принцесо, обичам ви.
Отстъпвам назад и почти рухвам в реверанс, със сведена глава, за да не види тя разкривеното ми от мъка лице. Зад гърба си чувствам как цялото домакинство се снишава в най-ниски поклони, а простите хорица, редящи се от двете страни на пътя, дошли да видят как принцесата е похитена и отведена от собствения си дом, пренебрегват всички заповеди, които са чували да им крещят цял ден, свалят шапки и падат на колене, за да отдадат почит на единствената принцеса в Англия, докато тя минава край тях.
Замъкът Уорблингтън, Хампшър
Пролетта на 1534 г.
Би трябвало да съм радостна, че съм в собствения си дом, и доволна да си почина. Би трябвало да се радвам, че когато се събуждам, слънцето блести през прозорците ми от прозрачно венецианско стъкло, правейки белосаната стая ярка и светла. Би трябвало да се радвам на огъня зад решетката на огнището и на чистото ми бельо, което се проветрява пред него. Аз съм състоятелна жена, имам изтъкнато име и висока титла, а сега, когато съм освободена от службата си в двора, мога да си остана у дома и да посещавам внуците си, да управлявам земите си, да се моля в моята обител, и да знам, че съм в безопасност.
Не съм млада, брат ми е мъртъв, съпругът ми е мъртъв, братовчедка ми, кралицата, е мъртва. Поглеждам в огледалото и виждам дълбоките бръчки на лицето си и умората в тъмните си очи. Под триъгълната ми шапчица косата ми прелива в сребристо, сиво и бяло като кожата на стара петниста кобила. Помислям си, че е време да ме пуснат на свобода, в зелени пасища, време ми е да си почина, и се усмихвам при мисълта за това и знам, че никога няма да се заема да се готвя за смъртта: аз съм жена, която винаги оцелява, съмнявам се, че някога ще съм готова тихо и кротко да обърна лице към стената.
Радвам се на трудно извоюваната си безопасност. Обвиниха Томас Мор, че е водил изменнически разговори с Елизабет Бартън, и му се наложи да намери едно писмо, което ѝ е написал, с предупреждение да не се намесва в държавни дела, за да докаже невинността си и да може да остане в спокойния си дом. Моят приятел Джон Фишър не можа да се защити срещу обвинението и сега, в тези влажни пролетни дни, спи в каменна килия в Тауър. Елизабет Бартън и онези, които бяха нейни приятели, също са в Тауър, и със сигурност ще умрат.
Би трябвало да се радвам, че съм в безопасност и съм свободна, но не изпитвам голяма радост, защото Джон Фишър не е нито в безопасност, нито на свобода, а някъде там, в равните, студени земи на Хънтингдъншър, е кралицата на Англия, зле обслужвана от хора, чиято мисъл е единствено да я охраняват. Нещо по-лошо, в двореца Хатфийлд принцеса Мери приготвя закуската си над огъня в спалнята си, страхувайки се да се храни на господарската маса, защото в кухнята има готвачи от домакинството на Болейн, които тровят супата.
Тя е затворена в къщата, не ѝ позволяват дори да се разхожда в градините, държат я далеч от всички посетители от страх, че ще ѝ предадат съобщение или утешителна дума, разделена от майка си, откъсната от баща си. Не ми позволяват да ходя при нея, макар че обсипах Томас Кромуел с умолителни писма и помолих графа на Съри и графа на Есекс да се застъпят пред краля. Никой не може да направи нищо. Ще бъда разделена от принцесата, която обичам като дъщеря.