Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Превъзходни са, обаче се сетих за неотложна работа. Трябва да бързам, но ви благодаря от сърце.
Намери Надирил в подземните хранилища. Пак седеше на табуретката си, а до него Лилис драскаше с тебешир по дъсчица — преписваше текст от книга. Той провери как се е справила и сви вежди. Момичето веднага изтри редовете и започна отначало. Под очите й имаше тъмни кръгове, но изглеждаше неописуемо щастлива.
Надирил като че прочете мислите на Талия.
— Не съм имал такава ученичка досега. Не иска дори да спи. Лилис, почети малко на Талия, за да се убеди как напредваш.
Сияещата Лилис прочете скучния протокол от заседание на местната управа, без да се запъне.
— Чу ли? — гордо натърти Надирил, сякаш момичето му беше родна дъщеря. — Някой ден ученичката ще надмине наставника си. — И той изглеждаше подмладен с двадесет години. — Продължавай да пишеш, в това тепърва ще се усъвършенстваш.
— Убедена съм, че при следващата ни среща ти ще си майсторка сред писарите — усмихна се Талия.
— Заминаваш ли?
Усърдната ученичка отново се превърна в нажалено дете.
— Да, така се оказва, но не се бой, ще се върнем.
— Какво си дошла да ме попиташ? — намеси се Надирил.
— Кажи ми всичко, което знаеш за Катаза.
— Историята или настоящето? Аха, настоящето ще да е… Знам твърде малко. От време на време някой се опитва да прекоси Сухото море, но там няма нищо ценно, заради което да си заслужава хората да рискуват. Повечето загиват. Но някои оцеляват и записват преживелиците си. Имам копия от няколко такива пътеписа през последните столетия. Доколкото си спомням, в два от тях се споменава Катаза, но само един от авторите се е изкатерил по планината. Хайде да проверим в каталозите. Ела и ти, Лилис, ще научиш още важни неща.
В този момент и Мендарк надникна в стаята.
— А, ти ли си… — подхвърли Надирил. — Талия май клони към мнението, че трябва да отидете в Катаза.
В прашните архиви се намериха три описания на походи през Сухото море. Единият обаче представляваше избледняла и окъсана карта с бележки до знаците, където е имало бивак. Бяха отбелязани и Катаза, и други планини, но маршрутът не ги доближаваше. Вторият беше оръфан бележник с двайсетина хлабаво подвързани страници… и прекрасно съставена карта. Третият — къс свитък от зле обработена кожа. Почти нищо не можеше да се прочете.
— Ето — посочи Надирил. — Катаза е спомената, описано е и мястото в подножието, където са намерили извор. Видели са и сняг по върховете. Това е записано най-изчерпателно, както можеше да се очаква — взе той бележника и го подаде на Мендарк.
— Този почерк ми напомня нещо — учуди се Мендарк, — но не се сещам…
— Писано е от стар твой приятел — не скри усмивката си библиотекарят. Мендарк само го зяпна. — Шанд. Остави в Библиотеката много сандъци с книжа, преди да се усамоти в Тулин.
— Шанд! Я да видим какво ще научим от него.
— Ще научиш много. Има бележки за всеки ден от похода, за всеки бивак, има карта, както и няколко страници, посветени на Катаза.
— Катаза… Кой би помислил? А известно ли е Тенсор да е чел този дневник?
— Не знам — отвърна Надирил. — Идвал е многократно в Библиотеката, тършувал е където пожелае. Несъмнено има нещичко и в други библиотеки. Нищо чудно и той да е бил в Катаза преди време.
— Да, мога да предположа защо би предпочел да се скрие там — несравнимо убежище за оногова, който търси уединение и му е нужно време да обмисли делата си. Но искам нещо по-убедително, за да предприема това пътуване.
Още на следващия ден Мендарк получи такава вест по скийт, пратен от един негов посредник. Научи, че отряд едри хора, предвождани от Тенсор, са останали три дни в Сифтах, а после са били превозени до брега на Фаранда. Между тях имало и младеж със среден ръст, вероятно Лиан.
— Фаранда! — Настроението му се оправи изведнъж. — А новината е отпреди седмици. Талия, тръгни незабавно към Фраман, намери Пендер и се подгответе за отплаване към Тикадел във Фошорн. Там ще разпитаме за тях и ще продължим на север към Флуд. Аз ще препиша тези документи и ще те последвам утре. Надирил, ако научиш още нещо, прати съобщение за мен във Флуд.
Той назова името на своя човек там.
— Чудесно! — ухили се библиотекарят до ушите.
Очевидно се радваше, че ще се отърве от Мендарк. А Лилис се натъжи.
— Не очаквах да тръгнеш толкова скоро… — каза на Талия, която я прегърна.
— И аз, но колкото по-бързо отпътуваме, толкова по-скоро ще се завърнем.
— Правилно — одобри Надирил. — Чуй ме, Лилис — Талия ще търси твоя приятел Лиан. Разкажи ни пак за баща си, за да се опитаме да намерим и него.