Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Не повече от петдесет. Може би по-малко. Със сигурност е разузнавателен патрул.

Римляните спряха и се скупчиха на едно място.

— Получават последните си заповеди — каза Ханон.

След малко първият войник тихо вкара коня си в ледената вода. Животното тихо изцвили в знак на протест, но някакви прошепнати в ушите му думи извършиха чудо и конят продължи напред. Останалите го последваха.

Бостар се изправи.

— Време е да действаме. Иди и кажи на Сафон какво става. Нумидийците трябва незабавно да бъдат уведомени. Ясно?

— Да. Ти какво ще правиш?

— Ще ида при следващия страж и ще ги държа под око, докато не изчезнат от поглед. Трябва да сме сигурни, че няма да пресекат и други.

— Ясно. До скоро. — Ханон бавно отстъпи, докато не се озова отново под прикритието на дърветата. С леки стъпки се завтече към тайния лагер. Завари Сафон да крачи напред-назад пред палатката си и бързо му предаде какво става.

— Отлично — с жестока усмивка каза Сафон. — Скоро по копията на хората ти ще има кръв, а може би и по твоето. Моментът е специален за теб.

Ханон кимна нервно. Въобразяваше ли си, или Сафон изпитваше едва ли не похот?

— Е, хайде тогава! Няма време да се мотаем. Събери хората си. Ще пратя няколко нумидийци и ще строя фалангата си. Бостар несъмнено ще направи същото, когато най-сетне се върне — каза Сафон.

Ханон се намръщи и каза:

— Няма нужда от това. Той ще дойде всеки момент.

— Разбира се, че ще дойде! — Сафон се разсмя. — А сега се размърдай. Трябва да заемем позиция веднага щом римляните се скрият от погледите ни.

Ханон наведе глава и се подчини. Не разбираше враждата между братята си, но едно беше сигурно — на Сафон продължаваше да му харесва да го командва. Раздразнен, Ханон започна да вдига хората си. Когато чу един да мърмори недоволно, го наруга сурово. Тактиката му като че ли проработи — скоро войниците му стояха строени до фалангата на Сафон.

След малко Бостар се появи от сенките на дърветата покрай реката.

— Изчезнаха — каза и се обърна към останалите трима нумидийци. — Тръгвайте веднага. Проследете ги от разстояние. Върнете се, когато попаднат в засадата.

Нумидийците отдадоха чест, скочиха на конете си и се отдалечиха в тръс.

Бостар отиде при братята си и каза с усмивка:

— Поне не стояхме напразно тук.

— Най-сетне — провлачено рече Сафон. — Откога те чакаме.

„Защо го дразни така?“ — помисли си Ханон.

Бостар стисна зъби, но не каза нищо. За щастие войниците му бяха чули другарите си да стават и бяха направили същото. Когато Бостар ги построи, тримата братя се събраха пред хората си.

— Как ще го направим? — попита Ханон.

— Очевидно е — самодоволно заяви Сафон. — Фалангите ще оформят трите страни на квадрат. Четвъртата ще бъде от нумидийците, които ще вкарат римляните в капана. Няма да има къде да отидат. Трябва само да решим коя фаланга къде да застане.

Последва кратка пауза. И тримата на няколко пъти бяха огледали терена около брода. Отляво растяха нагъсто дъбове, а отляво имаше голямо блато. И двете страни не бяха подходящи за отстъпление с коне. Най-доброто място беше по пътеката за брода. Именно там щеше да стане най-горещо.