Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Войниците обикновено ми позволяват да тренирам с тях. Можеш да ме гледаш, докато се упражняваме — разпали бронз, за да разбереш кога използвам аломантия. Първото и най-важно нещо, което трябва да научиш за Пютриумния бой, е кога да използваш метала. Забелязал съм при младите аломанти тенденция да горят пютриум непрестанно: мислят си, че колкото са по-силни, толкова по-добре. Но човек невинаги иска да удря с цялата си сила при всеки удар. Силата има голямо значение при боя, но не е единственият фактор. Ако всеки път удряш с максимална сила, ще се измориш по-бързо и ще дадеш възможност на противника да открие слабите ти страни. Умният боец удря най-силно в края на боя, когато противникът му е най-слаб. А при продължителна схватка — например във военно време — оцеляват само умните бойци. Хора, които умеят да се владеят.
— Но не се ли изморяваш по-бавно, когато използваш аломантия?
— Така е — потвърди Хам. — Вярно е, че ако разполагаш с достатъчни запаси пютриум, можеш да поддържаш отлична форма часове наред. Но подобно изразходване на пютриум изисква тренировка, а и рано или късно металът ще свърши. И тогава умората може да те убие. По-важното е да запомниш, че е най-добре да променяш силата на горене. Ако използваш повече сила, отколкото ти е нужна, бързо ще изгубиш равновесие. Познавах Главорези, които разчитаха на пютриума толкова много, че занемаряваха тренировките. Пютриумът усилва физическите ти способности, но не и уменията. Ако не знаеш как да използваш оръжие — или ако не си се упражнявал с него, — ще изгубиш, независимо от това колко си силен. Трябва да съм много внимателен с войниците, за да не разберат, че съм аломант. Не можеш да си представиш колко е важно това. Ето защо използвам пютриум. Не го разпалвам само заради силата — ако се препъна, използвам го, за да възстановя равновесието си. Докато отскачам, го прилагам, за да се измъкна по-бързо. Има десетки дребни трикове, които можеш да използваш, за да си осигуриш предимство.
Вин кимна.
— Добре — приключи Хам. — Да влизаме. Ще кажа на войниците, че си дъщеря на мой роднина. Наблюдавай ме, докато се бия, а после ще говорим.
Доближиха сградата на щаба и Хам махна на един от часовоите.
— Здрасти, Бевидон. Днес имам свободен ден. Сертес вътре ли е?
— Вътре е, Хам — отвърна Бевидон. — Но не зная дали днес му е подходящ ден за тренировки…
Хам повдигна вежди.
— Защо?
Бевидон се обърна към един от другите войници и му нареди:
— Иди извикай капитана.
След малко войникът се върна с някакъв мъж с важен вид и с позлатени еполети, който махна на Хам.
— Здравей, Хам.
— Честито, Сертес — отвърна Хам с усмивка и му подаде ръка. — Вече си капитан, а?
— От миналия месец. — Сертес погледна Вин. — Коя е тази?
— Една племенница. Добро дете.
— Ясно. Хам, може ли да поговорим насаме?
Хам повдигна рамене и отидоха малко встрани. Вин разпали калай, за да чуе разговора.
— Виж, Хам — заговори Сертес. — Известно време няма да може да идваш за тренировки. Гарнизонът ще е… зает.
— Зает ли? В какъв смисъл?
— Не мога да кажа — отвърна Сертес. — Но… ако желаеш, бихме могли да те вземем при нас.
— Сражения ли се очакват?
— Нещо такова.
— Трябва да е сериозно, щом ще е ангажиран целият гарнизон.
Сертес помълча няколко секунди, после зашепна — толкова тихо, че Вин трябваше да се напрегне, за да го чуе.
— Избухнал е метеж. Тук, в Централната област. Армия от скаа бунтовници е нападнала Холстепския гарнизон от север.
По гърба на Вин пробягаха студени тръпки.
— Какво? — подскочи Хам.
— Вероятно са дошли откъм пещерите — продължи капитанът. — Не зная дали Холстепският гарнизон ще издържи — те са само хиляда души. А колосите няма да пристигнат навреме. Нуждаят се отчаяно от подкрепления. Гарнизонът на Валтроа е пратил пет хиляди души, но ние не смятаме да останем настрана. Това, изглежда, е доста голяма армия и лорд Владетеля ни даде разрешение да помогнем.
Хам кимна.
— Е, какво ще кажеш? — попита Сертес. — Истинско сражение, Хам. Заплащане като във военно време. Нужни са ни хора като теб — готов съм веднага да те произведа офицер и да ти там отделение.
— Аз… трябва да помисля — отвърна Хам. Не го биваше да прикрива чувствата си и изненадата му се стори подозрителна на Вин. Сертес, изглежда, не я забеляза, защото каза:
— Не се бави. След два часа тръгваме.
— Ще дойда — заяви Хам. — Само да прибера племенницата и да си взема някои неща. Тук съм, преди да тръгнете.
— Браво, човече — похвали го Сертес и го потупа по рамото.
„Армията ни е в опасност — помисли ужасено Вин. — Те още не са готови! Трябваше да превземат Лутадел с изненада, а не в открит бой. Ще ги изтребят до крак! Какво ли е станало?“