В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М. А. Й.). Не може да бъде отблъснат никой. На всекиго трябва да се даде според съзнанието. Защо да се създават врагове? Но как да се постъпва с тези, които искат над позволеното? И на тях трябва да се даде, но не повече от заслуженото. Мярката ще бъде подсказана от сърцето. Ако в началото това не стане веднага, то след няколко опита предупреждението на сърцето няма да се забави. Естествено е желанието да се даде повече от това, което се полага, но последиците от такова даване са горчиви. Най добре е да се отговаря на въпроси, които показват тавана на съзнанието, ако тези въпроси не са повърхностни и не са случайни, а са изкристализирали в процеса на растежа на духа. А как да се постъпва с тези, които са далечни и чужди по аура? И тук трябва да се прояви търпимост, вместване и разбиране и да се намери дори и малкото, което може да обедини. Нали нашата цел е да обхванем целия свят и цялото човечество. Учителят ни е заповядал да бъдем мъдри. Само с тъмните и техните подгласници няма да търсим съзвучие. Най-близкият подход е през сърцето. (4.439)
(М. А. Й.). Всяко духовно даване се съпровожда в една или друга степен с опустошаване на съкровищницата, ако на става под строг контрол и при условие на постоянна сдържаност. Отворете бента и водата ще изтече. Но мелничарят отваря според нуждата и не повече, отколкото трябва. И аз страдах от прекомерно даване и след това обикновено заболявах. Иска ти се да дадеш колкото е възможно повече и това е напълно разбираемо, защото даването е в природата на сърцето. Но за сега са необходими и предпазливост и грижливост.Ако даваш не според своето желание, а според съзнанието на получаващия, преразход не би трябвало да има. Вампиризмът е недопустим под каквато и да било форма. Но известна сдържаност и контрол са необходими при всяко даване. Този контрол е труден от това, че енергията изтича понякога несъзнателно, ако нивата на огненост на даващия и получаващия са прекалено различни. Само реакцията на сърцето ще подскаже дали преразходът е бил свръх мерен. (4.445)
(Гуру). Обикновено се устремяват към Йерархията, за да вземат. Но високото съзнание се стреми към това да даде на Йерархията и своите сили. Това не е гордост или самомнение, а просто задълбочено разбиране на закона за сътрудничеството и взаимообмена на енергията. Владиката иска да ви види като сътрудници, а не като само вземащи. В това е тайната на преуспяването. Леко и радостно ни е с тези, които се стремят да принесат своите сили в служба на Делото на Владиците и тягостно и тъжно ни е с тези, които искат само да вземат и при това колкото може повече. Съвместната работа с Нас предполага съвместно изразходване на енергията в труд, посветен на Владиката. При това условие получаването следва автоматично, като логическа неизбежност на правилния подход и разбиране на сътрудничеството. (4.453)
(М. А. Й.). Предел на сливането в духа може да бъде само пълнотата на това сливане. Какво става тогава? Загубва ли се индивидуалното начало? Не, не се загубва, а се разширява. Двете стават едно, но голямо; не слети в едно, но обогатени от взаимния обмен и съединяване на енергията. Две хармонично съчетани аури могат да творят чудеса. Всичко зависи от степента на напрежение на обединяването или сливането. Именно, не поробване, не подтискане, не обсебване, а взаимен обмен на най-тънките енергии, силно обогатяващи обединилите се съзнания. Разбира се, можещият да даде ще дава. И притежаващият повече дава повече на получаващия. Но и даващият се нуждае от този, на когото дава, както и получаващият, тъй като даването е в природата на даващия. Всеки духовен водач може да си представи чувствата си и състоянието си, ако няма на кога да даде. Затова нуждата един от друг е взаимна. Искам да подчертая значимостта на духовния взаимообмен, именно на взаимообмена. Без него останалото е поглъщане на чужда енергия и вампиризъм. Именно, трябва да се донесе нещо свое, за да се получи. За носенето на съдове не напразно се споменава. Не донеслият не може да получи. На имащия ще се даде, а на нямащия и това, което има, ще му се отнеме. В това се състои законът на взаимообмена, който се нарича колело на сътрудничеството. При поглъщане на чужда енергия поглъщащият не получава полза. Защото полученото даром се прахосва тутакси, неразумно. Пробитото решето или бъчвата без дъно са добри символи за поглъщачите на психическа енергия. Но колко радостен и колко вдъхновяващ е плодоносният взаимен обмен. Истинският ученик е радост за Учителя, защото винаги донася. Къде сте вие, дошли и донесли? Ще заситим всичките ви стремежи. От името на Владиката ви казвам, че ще заситим всички и ще дадем с пълна мяра. (5.41)