Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
— Много те обичам — каза й Шооран.
Тя измърмори нещо неразбрано и го погали по ръкава.
Трябваше да бърза. Трябваше да направи колкото се може повече земя преди слуховете да са плъзнали по целия свят и преди хората да почнат да го преследват целенасочено и планомерно.
Реши първо да запълни западните заливи. Нямаше да стане нищо страшно, още повече че един от тях вече на практика не съществуваше.
Тръгнаха на запад по граничната ивица. Отляво пламтяха нажежените авари, отдясно жълтееха изгорените от сушата ниви. Само на едно място се виждаше зеленина — там беше царският оройхон. По цял ден към него се нижеха хора с мехове на рамо — поливаха градините на вана.
Не можа да стигне до залива, където искаше да строи — преди Свободния оройхон имаше плътен кордон. Едва ли бяха сложили постове заради илбеча — земя сега имаше за всички. По-вероятно беше, че с оглед на бъдещия глад отношенията между двете съседни страни се влошаваха.
Това не го притесни и той дори не опита да мине оттатък, а се върна по крайбрежието и почна да строи навсякъде, където беше възможно. Направи тринайсет — и все на изток. Там нямаше застави — ванът очевидно накрая беше повярвал, че Моертал му е верен. Живя три седмици в югоизточния ъгъл: възползва се от това, че далайнът беше близо до границата на света, и се засели на пустата ивица покрай аварите, а денем ходеше да събира храна на мокрото. От време на време правеше нощни преходи към континента на вана, като разполагаше новите оройхони така, че да изглежда все едно че илбечът се труди на другия бряг. Йороол-Гуй го нямаше — той бушуваше някъде в централната част на далайна, която се беше свила до мизерни размери. Когато стана трудно да намира място за нови оройхони, Шооран нанесе четири мощни удара подред — едва издържа на усилието — и превърна големия някога залив в тясна водна ивица като онези на запад.
Следващата му стъпка като че ли трябваше да е да застрои и този промеждутък, но Шооран реши да се махне. И сам се зачуди защо го прави и защо не беше застроил далайна окончателно в нито една част на света, ами винаги оставяше някакви парчета, та наново и наново да се връща при тях. Всъщност можеше да има и друго обяснение: земята се беше увеличила много и за да стигне до далайна, трябваше да върви по два часа, че и повече.
Зае се с централната част на далайна много предпазливо. Болестта и тежката работа съвсем го бяха изтощили и той не знаеше дали ще издържи, ако Йороол-Гуй разруши някой недостроен оройхон. Затова почна да ги нрави по един, на най-различни места — места, които ставаха все по-малко. Накрая събра смелост и издигна три оройхона наведнъж там, където преди почти година беше видял Многоръкия за последен път. Йороол-Гуй пак не се появи. Събирачките на чавга споменаха, че преди няколко дни се бил показал някъде на изток, и Шооран насмалко да хукне да преследва бягащия от него бог, но навреме осъзна абсурдността на ситуацията — нали той трябваше да бяга от Йороол-Гуй, а не обратното. Така че направи още четири оройхона, като превърна страшната, централна част на далайна в жалка локва, и чак тогава тръгна на път. До мягмар оставаше месец и половина и той искаше да стигне навреме в страната на изгнаниците, та поне месец да поживее на спокойствие.
За изтеклата година Моертал не беше напреднал нито крачка. Като далновиден политик, той разбираше, че не може да завземе страната на братята само с войска, а потокът преселници от старите земи почти беше секнал. Така че Моертал бе решил да премине към отбрана. На най-тясното място в страната беше издигнат защитен вал, дълъг цели шест оройхона, включително мокрите и огнените земи. В натрупаните високо кости нямаше никакви проходи всеки, останал западно от тази граница, можеше сам да избира да живее ли, или да мре. Последния път, когато бе минал оттук, Шооран беше видял, че се канят да правят нещо такова, но не обърна внимание, понеже вярваше, че никой не може да прегради целия свят. Оказа се, че могло.
Реши да мине, като разшири брега и заобиколи преградата, и през първата нощ направи три оройхона. Но веднага трябваше да бяга от плъзналите по тях войски — Моертал очевидно беше доволен от това, което имаше, и илбечът не му беше нужен повече. Шооран едва успя да се изплъзне от хайките, върна се назад и дори направи там оройхон, за да си помислят, че се оттегля. Но в същия ден се върна и си проби път на ничията земя.