Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Мисля...
Точно тогава един швейцарски гвардеец отвори с трясък вратата и я стресна. Войникът нахълта тичешком, бузите му бяха зачервени от паника.
— Ваше Високопреосвещенство, някой е проникнал в папската гробница в некропола!
Ерин се обърна и погледна гвардееца в очите.
— И са направили нещо с костите на свети Петър, нали?
От изненада войникът отстъпи крачка назад.
— Н-някой ги е откраднал.
Кардиналът ахна, а Рун и Надя скочиха на крака.
— Разбира се, че са ги откраднали! — почти изкрещя Ерин и сърцето ѝ заби лудо. — Разбира се!
Всички погледи се обърнаха към нея.
— Знам как да отворим книгата! — възкликна тя.
Спомни си изражението на Батори, когато разговаряха за превръщането на книгата и как са нужни алхимични съставки, които да предизвикат трансформацията на обикновеното олово в златното слово на Христос.
Батори вече се беше сетила за Алфата и Омегата.
Всички завъртяха глави към Ерин.
— Продължавай — подкани я Джордан.
— Инструкциите за отварянето са изписани върху обложката. — Гласът на Ерин трепереше. — И Батори ги е разгадала.
— Обясни бързо — помоли Джордан.
Ерин се наведе над бланката и огради с кръг папския печат в горната ѝ част.
На печата бяха изобразени два ключа на свети Петър, златен и сребърен, кръстосани в средата и свързани с алено въже. Папският печат и изображението върху книгата си приличаха поразително — но вместо ключовете, символизиращи папите, върху книгата имаше две фигури, кръстосани по подобен начин.
— Свети Петър е скрил книгата преди две хилядолетия — обясни Ерин. — Той трябва да е виждал украсата на евангелието, която по-късно щяла да става все по-известна и да излезе на бял свят някъде през дванайсети век, когато кръстосаните ключове започнали да се появяват като хералдически символи на папите. Но в основата си този дизайн се корени в изображенията върху Кървавото евангелие.
Тя потупа папския печат.
— Ключовете символизират папската институция. Същото се отнася за фигурите. Скелетът и човекът. — Тя отметна косата си назад. — Алфа означава пръв, начало. Под нея е рисунката на скелет.
— Да? — Рун се наведе напред, тъмните му очи се взираха в нея, сякаш можеше да прочете отговора на лицето ѝ.
— Този символ представя костите на първия папа.
— Свети Петър! — промълви кардиналът. — Затова са откраднали костите му.
— За да ги използват като първата съставка за отварянето на книгата. Мисля, че стрита кост на свети Петър трябва да бъде сипана в първата подобна на мастилница вдлъбнатина на обложката.
Джордан се размърда.
— Пиер май се опитваше да ни каже същото в Германия. Непрекъснато повтаряше „книга“ и „кости“.
— Именно. — Ерин почука втората половина на картината. — Живият човек символизира сегашния папа. Омегата. Последният папа.
— Значи им трябват и костите на сегашния папа? — попита с погнуса Джордан.
Ерин поклати глава.
— Тогава какво? — попита Рун.
— Какво има живият човек, но не и скелетът? — Тя започна да изброява: — Живот. Плът. Кръв.
— Кръв? — прекъсна я Джордан. — Пиер спомена и това, но на немски. Blut.
— Втората съставка... — Ръцете на Ерин се вледениха, когато осъзна истината. Тя погледна останалите. — Трябва им кръвта на сегашния папа.
Рун и Надя тичаха след Бернар от двете му страни, образувайки триада. Без да си правят труда да крият неестествената си същност, те се движеха с максимална скорост, носеха се като сенки из коридорите на Апостолическия дворец. Човеците изостанаха. Но и тази работа не беше за тях.
Рун спринтира по дългия коридор, който водеше до спалнята на Негово светейшество. Облицованите с дърво стени профучаваха покрай него. Разпятия и тъмни картини на религиозни теми украсяваха целия коридор. Огромно съкровище от произведения на изкуството, но то нямаше да е достатъчно, за да спаси живота на стареца. Само те можеха да го направят.
„Дай ми, Господи, Твоята закрила, и сила в закрилата.“
Вратата на папската спалня зееше отворена и светлината се изливаше в тъмния коридор.
Вътре се движеха сенки.
Бернар нахълта в стаята, без да спре или да почука, следван плътно от Надя и Рун. Миризмата на кръв заля сетивата му като вълна. Бяха закъснели.
Негово светейшество лежеше на пода. Кръвта течеше от отвореното му гърло върху бялото расо. На пода до тялото му лежеше бръснач, вероятно неговият собствен. До побелялата му глава бяха червените папски пантофи, прилежно подредени до леглото. Обикновено грижливо сресаната коса беше разрошена, покритото с бръчки лице бе побеляло от шока, топлите му сини очи бяха затворени.