Окованият нарцис

-Всичко е наред,Натаниел,всичко е наред.-той каза нещо,но не можах да го разбера. -Какво?

Той помръдна главата си достатъчно,че устата му да не е притисната към крака ми. -Боже,болеше. Тя го взе на парчета,искаше да е по-дълго от колкото с Грегорий.

През цялото му тяло премина силна тръпка,наведох се над него,със свободната си ръка изгладих косата зад гърба му,така че да имам достъп до кожата му. Погалих гърба му и намерих всички малки маркирани захапки,които бях оставила по гърба му.Не се чувствах зле за това че го бях белязала, до сега.Сега се чувствах,като че съм го използвала, като всички останали.Привих тялото си над неговото,прегърнах го в скута си, държейки го толкова близо, колкото можах.

-Съжалявам,Натаниел,съжалявам.

-Ти няма за какво да се извиняваш,Анита.Ти никога не си ме наранила.

-Напротив, имам.-той се повдигна достатъчни,че да срещне очите ми.Изглеждаше толкова млад с разширени очи.

-Харесвам това,че ме маркира, не съжалявай за това.-усмихна се леко.-Ако започнеш да се чувстваш виновна за това, няма да го направиш отново, а аз го искам, искам го много.

-Ако се храня от теб, Натаниел, заради ardeur или плът или каквото и да е, аз ще те използвам.Аз не използвам хората. - Той държеше ръката ми толкова силно, че почти болеше.

-Не ми причинявай това.

-Да ти причинявам,кое?

-Не ме наказвай за това, че ти разказах, как Рейна ме нараняваше.

-Аз не те наказвам.

-Разказвам ти тези ужасни неща и ти започваш да се чувстваш защитнически и виновно към мен.Познавам те, Анита, ще оставиш главата си да се изпречи на пътя на това от което и двамата се нуждаем.

-И какво по-точно е това?-И сама можех да чуя нетърпението в гласа си,почти гняв.

Той продължи по-нататък,като приближи лицето си до моето,защото бях седнала, за да се дистанцирам от него.

-Ти трябва да храниш ardeur а аз имам нужда да принадлежа някъде.

-Добре си дошъл в къщата ми, колкото дълго поискаш, Натаниел.

Той поклати глава,отмести коса назад нетърпеливо,освобождавайки ръката ми и постави ръцете си на коленете ми, на половина пропълзя под масата, така че той беше на колене между краката ми, макар че само ръцете му докосваха върха на коленете ми. Погледна на горе към мен.

-Не, ти ме търпиш.Върша разни домашни задължения, поръчки, но аз не принадлежа тук. Не прекарваш деня си мислейки за мен.Аз съм тук, но аз не съм част от твоя живот, знам това.Ако съм твоя ротте бе зап§, тогава ще бъда.Най-накрая ще ти принадлежа,по начин с който и двамата да можем да живеем. - Поклатих глава.

-Не, Натаниел, не.

Той хвана краката на стола и повдигна цялото нещо, заедно с мен върху него от клекнало положение и се премести назад с бум, така че да може да се побере под масата по-добре.Дори не се напрегна,когато го направи.Постави ръцете си на облегалката на стола,пъхна долната част на тялото си срещу стола,поставяйки коленете ми между бедрата си.

-И от кого ще се храниш всеки ден? Ричард? Жан-Клод? Мика?

-Агбеиг може да бъде само временен.-казах. Той сложи ръка от двете страни на кръста ми.