Илиада [bg]

а пък аз смятах, че той самохвално с това се гордее. Нека да бяга! Едва ли в душата си смелост ще има пак да се бие със мене, щом с радост от смърт се избави. [350] Хайде сега да подбудя аз войнолюбиви данайци, после веднага да ида на бой срещу други троянци.» Той към редиците тръгна, съветвайки всички герои: «Богоподобни ахейци, не стойте далеч от троянци! Мъж срещу мъж да се хвърля и ревностно нека се бие! [355] Много е трудно за мене, при все че съм мощен и храбър, толкова хора да гоня и сам да воювам със всички. Нито бог Арес, макар и безсмъртен, ни даже Атина биха сами устояли в разгара на битка такава. Ала доколкото мога с ръце, и с нозе, и със сила, [360] аз заявявам, че никак бездеен не ще се покажа, все ще се впущам в редиците бойни и никой троянец, мисля, не ще се зарадва, щом моето копие срещне.» С тези слова ги разпали: а светлият Хектор завика с глас гръмовит на троянци, готов със Ахил да се бие: [365] «Доблестни духом троянци, да нямате страх от Ахила! С думи аз бих се сражавал дори с боговете безсмъртни, мъчно е с копие, тъй като те са далече по-силни. Всичките свои заплахи не може Ахил да изпълни, сигур едно ще извърши, а друго насред ще остави. [370] Тръгвам към него, макар че с ръце е той равен на огън, равен на огън с ръце, а със мощ — на искрящо желязо.» Тъй със слова ги подбуди, троянците копия взеха. Сблъскаха сили враждебни и вик страховит се понесе. феб Аполон изведнъж се изправи до Хектор и каза: [375] «Хекторе, в битка с Ахила не влизай напред от войските, но го причакай в тълпата и тук сред разгара на боя, с копие да те не стигне и с меча си да те не мушне!» Тъй рече. Хектор отново потъна в гмежта на мъжете с тръпки на ужас, понеже дочу божество да говори. [380] С пламенна ярост в сърцето Ахил връхлетя на троянци, викайки грозно; на място уби първом Ифитиона, син Отринтеев прославен, предвождащ войска многобройна. Нимфа наяда го беше родила от цар Отринтея в Хида, земя плодородна, в полите на Тмол белоснежен. [385] Той на Ахил се опълчи стремглав, но Ахил го удари с копие право в главата, която на две се разцепи. Рухна с шум Ифитион и Ахил се провикна ликуващ: «Ето лежиш, Отринтиде, най-страшен от всички герои! Тук те застигна смъртта, а родът ти остана далече, [390] там при Гигейското блато със бащини ценни имоти, близо до Хил рибовъден и Херм със дълбоки въртопи.» Тъй каза. Мракът забули очите на Ифитиона. Шините на колесници ахейски го стъпкаха мъртъв в първите бойни редици. Ахил подир него улучи [395] Демолоента, сина Антеноров, отличен защитник, във слепоочника право през шлема му меднообточен. Шлемната мед не възпря острието: през нея премина медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем. [400] После пък Хиподамант бе сразен от Ахила в плещите, от колесницата скочил и почнал пред него да бяга. Той си душата изпусна и в същото време изохка. Както бикът изревава, повлечен от юноши силни към хеликонския бог251 земетръсец и богът се радва, [405] Хиподамант тъй простена: духът му от костите литна. С копие сетне нападна Ахил Полидора божествен, син на Приама. Бащата не даваше той да се бие, тъй като беше най-малкият от синовете на царя: бе му най-мил. Изпреварваше всички с нозете си бързи. [410] С детска наивност, показвайки свойта способност да тича, хукна сред първите в боя, догдето духа си загуби. Бързият, богоподобен Ахил го умери със свойто копие право във кръста, където токите от злато пояса здраво прикрепят и ризница двойна създават. [415] Мина върхът на медта през младежа, излезе до пъпа. С вик на колени той падна и мрачен го облак забули; проснат в прахта на земята, червата си сграбчи с ръцете. Щом като Хектор Приамов съзря своя брат Полидора, проснат в прахта на земята, червата си сграбчил с ръцете, [420] в миг причерня му и вече не можеше той да се сдържа и да остане далече от боя. Нападна Ахила, махайки копие остро, подобен на пламък. Когато вождът Ахил го съгледа, подскочи и викна ликуващ: «Близо е вече мъжът, който тежко рани ми сърцето, [425] тъй като той ми погуби другар най-обичен от всички. Вече не ще се отбягваме ние в полето на боя.» Злобно погледна към Хектор божествен и тъй му продума: «Бързо ела да намериш веднага ти своята гибел!» Без да потрепне от страх, шлемовеецът Хектор му рече: [430] «Сине Пелеев, не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш както невръстно момченце, понеже аз също умея дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи. Зная, че ти си юначен, че аз съм по-долен от тебе. Всичко обаче държат боговете на свойте колени. [435] Бих могъл твойта душа да отнема, макар и по-долен, щом те улуча: и моето копие медно е остро!» Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли, ала Атина далеч от Ахила прочут го отпрати, духвайки леко; и то се завърна при Хектор божествен, [440] точно в краката му падна безшумно. Ахил незабавно Хектора с ярост нападна, с решителност да го убие, викайки диво, но Феб Аполон го запази тъй лесно, бидейки бог олимпиец: покри го с мъгла непрогледна. Три пъти бързият богоподобен Ахил го връхлита [445] с копие медно и три пъти гъста мъгла той разсече. Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон, страшно извика и думи крилати на Хектор издума: «Куче! Отново избягна смъртта, а наблизо до тебе беше злината. Но Феб Аполон те запази повторно: [450] ти му се молиш, навлизайки в страшния шум на стрелите! Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно, щом и до мене застане безсмъртен помощник във боя. Други сега ще нападам, които случайно настигна.» Рече и с копие шибна в средата врата на Дриопа. [455] Той във нозете му грохна. Ахил го остави издъхнал; бързо Демуха, сина Филеторов, могъщ и огромен, с копие право уцели в коляното, спря го на място; меча си тежък стовари по него, отне му живота. После героя Дардан с Лаогон, синове на Бианта, [460] от колесницата смъкна със сила в прахта на земята: първия с копие мушна, а втория с меча посече. Също погуби и Троса, сина на Аластор ликийски; Трос коленете му хвана и молеше жив да го вземе, да не убива връстника си, жалост да има към него. [465] Глупав! Не знаеше още, че няма Ахил да го чуе: мъж благодушен не беше синът на Пелей, нито ласкав, а безпощаден! И както му Трос коленете държеше, молейки милост, във черния дроб го прониза със меча. Черният дроб му изпадна и пазвата с кръв се напълни, [470] мрак му забули очите и мигом духът му излитна. С копие Мулия точно улучи в ухото отблизо: медният връх се подаде веднага в ухото отсрещно. После Ахил налетя на сина Агеноров Ехекла и го удари в главата със меча си с хубава дръжка. [475] Целият меч се затопли в горещата кръв на Ехекла: алена смърт и всесилна съдба му затвори очите. Девкалиона със копие медно прободе в ръката, гдето се гъсто събират във лакътя сухите жили. Девкалион със ръка натежала дочака Ахила [480] в ужас предсмъртен; Ахил пък врата му преряза със меча, хвърли далече главата тъй, както си беше във шлема. Мозък гръбначен се пръсна и труп на земята се просна. После се юрна към Ригма, почтения син на Пейроя, който от Тракия плодна наскоро при Троя пристигна. [485] Него със копие ръгна, медта се заби във стомаха, от колесницата Ригъм се смъкна; Ахил запокити копие в Ареитоя коларя, извръщащ конете, блъсна го от колесницата, хукнаха в ужас конете. Както пожар неугасващ бушува в дълбоките дебри [490] сред планината безводна и лумват гъстаците горски, вятърът вредом беснее и пламъци вие високо, тъй и Ахил свирепееше с копие, равен на демон, бягащи воини громеше и в кърви потече земята. Както стопанин запряга чифт широкочели волове [495] бял ечемик252 да вършеят в хармана набит, а зърната изпод нозете на тия мучащи волове се лющят, също тъй еднокопитните, бързи коне на Ахила тъпчеха трупове пресни и щитове; ниско отдолу цялата ос с перилата във кръв се обагриха вече, [500] пръските от колелата и конските здрави копита бризваха много високо: Ахил се стремеше към слава, цапайки с кърви сгъстени ръцете си непобедими.