Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Тя ме накара да седна до нея край басейна и безсмислено усмихващ се слуга ни поднесе напитки.
Докато посръбвахме искряща вода, аз й обясних, че са ме подкупили (това би разбрала най-лесно) да направя услуга на един лорд, чието име няма да споменавам. Неговият син МРАЗИ жените и ако нещо не се направи, край — никакви наследници. О, тя най-горещо изрази разбирането си, че такова нещо не може да се търпи! Казах й, че таен доктор ще извърши тайна операция на този таен млад мъж, за да промени отношението му към жените. Тя сподели мнението си, че охотно ще участва в толкова патриотично начинание и както винаги мога да разполагам с имението.
Не само това имах на разположение. Обходихме трите стаи на болницата.
Спряхме до леглото, където нейният съпруг толкова ловко се бе простил с живота.
— Трябва да легнете, за да се уверите колко е удобно — каза вдовицата Тейл.
Косата ми настръхна от паника, когато чух следващите й думи:
— Никъде няма да намерите по-подходящо легло за каквото и да било!
Заотстъпвах, но босият й крак се плъзна зад обувката ми.
Халатът на Тейл пльосна на пода.
Дясната ми обувка отхвръкна към отсрещната стена и падна с глух тропот.
Лампа се заклати на стойката си.
Маса с инструменти се разтресе и задрънча.
Лампата рухна на пода.
Двойният прозорец се отвори с трясък под напора на страховит вятър.
Поне вратата към двора ми се струваше устойчива. Хванах се и успях да се удържа на крака. Бях потресен.
А статуята все се хилеше и лееше вода в басейна.
Трябва да внимавате кого изнудвате.
След час вече се отдалечавахме от имението. Макар изтощен и измъчен, запазвах веселото си настроение. Постигах целите си. Открих и допълнителна възможност — ами ако Хелър се забърка с вдовицата Тейл, Крек разкрие измяната и го убие? Прелестна перспектива.
Моят пилот не пропусна да забележи раздърпаните ми дрехи.
— По този начин ли ще стана богат човек? Или пък вие й платихте с фалшиви пари?
Да, наистина ставаше по-нагъл с всеки изминал ден. Нима не искаше да признае поне пред себе си, че обаянието и приятната ми външност доведоха до днешната случка?
— Като я гледам, с всекиго би се задоволила — продължи да досажда той.
— Кацни до някоя книжарница! — заповядах му.
Не биваше да отклонявам вниманието си от проекта. Имаше предостатъчно тънкости, които трябваше да изпипам.
В книжарницата минах набързо край щандовете с техническа литература. Видях книга на професор Гирант Слахб със заглавие „Клетките, които съм срещал“ и както очаквах, накрая открих и негова снимка! Скрито я откъснах от книгата, помотах се още малко вътре и след секунди отново бяхме във въздуха.
Избрах от чантата си каквото беше необходимо, настаних се пред огледалото и като непрекъснато сравнявах резултата със снимката, приложих познанията си от учебния курс на апарата „Заблуждаваща маскировка, напреднала възраст“. С фалшивата сбръчкана кожа това не беше проблем.
Показах новото си лице на пилота заедно със снимката.
— Как е?
— Ей, ама така е много по-добре — изхили се той. Колко плесници по врата натрупваше за по-нататък!
Освободих се от униформата и навлякох панталона и палтото на „стария мъдър учен“. Напълно убедително.
Заех се с портативния диктописец. Удобно помагало е. На дъното има запаси от хартия, възможен е избор на разнообразни шрифтове. Съчиняването на фалшивия договор не ми отне много време — щях да си имам работа с крайно неопитен в административните въпроси човек, лишен от достъп до информацията в компютрите.
Пилотът зави към Скапания град. Някакъв подмазващ се на обществеността надут „бибип“ се опитал да построи там цял болничен комплекс „за бедните“. Огромната руина се простираше на осемдесет акра. А в околностите й бяха пръснати малките „приемни“, където лекари довършваха пациентите, изтървани от болницата. Има множество паркинги за кацане, повечето празни, защото кой би искал да го съсипят, дори при нищожните цени на Скапания град? Все пак движението се оказа достатъчно наситено, за да не изпъква един аерокар в повече.
Приземихме се на разстояние от избраното място. Закуцуках натам, като тежко се подпирах на бастуна си.
„Приемната“ на доктор Прахд Битълстифендър се намираше в най-жалката съборетина. Трябваше да заобиколя петдесетина боклукчийски контейнера, всевъзможни животински трупове и да изкача три аварийни стълби, за да се добера до нея. И по тази пътечка с препятствия се очакваше да минават пациенти?! Истински естествен подбор — лесно е да се лекува човек, който е стигнал до тази приемна.