Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Стиснаха си ръцете. Хелър каза с щастливо нетърпение:
— Значи успя да ги донесеш!
Ординарецът му подаде калъфите и се ухили весело. А офицерът додаде:
— Последните два в наличност. Нали знаеш, че отдавна не ги използват. Престанаха да произвеждат регулируеми темпоскопи още когато се отказаха от двигателите „Бъдеще-минало“ в малките кораби.
Хелър тържествуваше над отворения калъф.
— Чудесно!
— Трябва да ми обещаеш, че няма да попаднат в ръцете на цивилни — добави приятелят му от Флотското разузнаване. Пъхна в ръцете му и разписка. — Да ти кажа, интересни са тези нещица. Преди да ми се обадиш, не бях и чувал за тях. Познавах само големите, тромави и неподвижно монтирани темпоскопи в бойните кораби.
Хелър извади машинките, за да се увери, че са изправни. Зъбеше се доволно, докато ги проверяваше. А за мен си бяха непознат вид малки камери и нищо повече. Приятелчетата от флота са луди — хлапета, които се радват на играчките си. Хелър подпечата разписката със своята карта.
— Няма да искам да ме развеждаш из кораба — каза оня от разузнаването. — Явно си готов да го пришпориш.
— Точно така! — заяви Хелър. — Никакво време не ни остана! Много съм ти задължен, Бис.
Пак си стиснаха ръцете и Хелър препусна с калъфите в ръце. Изкрещя нареждане на някакъв предприемач и се гмурна в кораба. Само след миг се появи, но вече без калъфите и със скорост пет пъти по-висока от нормалната се метна към поредния екип специалисти.
Усмихвах се щастливо сам на себе си. Номерът мина! Графиня Крек му беше влязла под кожата предната нощ, както само жените могат, стига да си втълпят нещо. Хелър се стремеше като ракета към съдбата си, при това бясно желаеше да я срещне в цялата й мрачност.
Не си струваше усилието да отговарям на подигравките на офицера от Флотското разузнаване. Нека си съска. Всичко вървеше според желанията ми!
Бях си съставил график за целия ден. Сутринта се възползвах от фалшивата електронна карта на Прахд Битълстифендър, която скоро щеше да бъде заличена от системата, и извлякох от главния пулт всички необходими фирми. Знаех точно какво продават. Тази, която си избрах да посетя първа, беше и най-голямата сред тях. По получаваните от фирмата държавни поръчки се уверих, че са затънали до бизнесменските си шии в корупция.
Кратък полет до Търговския град и вече се представях в приемната на санитарно чистия, надменен и огромен офис на директора на „Целологични прибори и материали Занко“.
През високите прозорци се откриваше безкрайна панорама на потъналите в индустриална мъгла покриви на Търговския град.
Секретарят явно си мислеше, че бях твърде жалък, за да искам среща със самия шеф — опита се да ме накара да седна и да чакам. Казах му:
— Слушай, канцеларски плъх такъв, поръчките за милиони кредити никого не чакат. Веднага ме пусни да вляза!
Това предизвика желаните от мен обаждания, поклони и отворени врати.
Шефът им, огромен лъскав началник, облечен според последната мода в блещукащ делови костюм, протегна своята огромна, хлъзгава, стерилно чиста ръка в ръкавица, раздруса моята и ме покани да седна в най-разкошното кресло за гости. На светещата табела върху бюрото му беше внушително изписано КОЛТАР ЗАНКО.
Казах си безмълвно — Колтар, предстои ти да направиш богати някои хора. На глас изрекох:
— Директор Занко, отдавнашният близък приятел на семейството ми, професор Гирант Слахб, препоръча вашата фирма. Искрено се надявам, че сте готови да доставите каквото поискаме от вас.
О, несъмнено той и фирмата били насреща! Предложи ми спрейче, за да се преборя с умората на деловия човек. Предположих, че по включената съобщителна система бе чул за милионите кредити.
— Работя по секретен проект — казах и му представих номера на проекта. — Не мога да ви кажа нищо повече от регистрационния номер, но ви предлагам поне него да проверите със своите компютри. Както и електронната ми карта. — Продиктувах му и нейния номер.
Сигурно секретарят му подслушваше на апарата си. Още преди да запаля грамадната димна пръчица, връчена ми от Занко, секретарският глас прогърмя от пулта на бюрото:
— Всичко е точно, шефе. И двата са действителни. Неизразходваната сума е около двадесет и пет милиона кредита.
Това не беше изненада за мен. Предната нощ проверих сметката. Много дни щяха да минат, докато Ломбар и Ендоу съчинят достатъчно компании, фалшиви поръчки и фактури, за да изпомпат такава огромна сума. Но някои от сделките трябваше да бъдат истински и аз възнамерявах да им помогна малко, въпреки забраната на Ломбар да се облажвам.