Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
О, той разбирал.
— Добре, само помнете — почти забравих за старческото треперене на гласа си, — че продължителността на вашия ангажимент зависи от подчинението ви на офицер Грис и на никого другиго! — Смених тона. — Всъщност той има благородно сърце. Ако станете негов приятел, ако просто се посветите на удовлетворяване и на най-незначителните му желания, уреден сте до края на живота си. Има силно, макар и прикрито влияние в правителството. Един от най-блестящите служители е.
Осъзнах, че се увличам. Станах и се запътих към вратата.
— А, сетих се — искам да ви помоля за една дребна услуга. Имате ли някое старо палто, което няма да ви липсва? Тази вечер е твърде мразовита, почти се разболях вече.
Обърна стаята с главата надолу. Намери древна наметка, надупчена като решето. Но на яката отвътре беше изписано неговото име. Помогна ми да загърна треперещите си рамене.
— Толкова съм ви благодарен — казах му. — Ще се погрижа да ви върна дрехата.
— О, няма нужда, задръжте я! — възкликна той. Нали богатството сега надминаваше и най-безумните му мечти! Можеше да си позволи гардероб, претъпкан с дрехи.
Е, предполагах, че вдовицата Тейл наистина ще му подбере нещо от дрехите на своя убит съпруг. Така че Прахд беше добре уреден. Засега.
Помогна ми да изкуцукам надолу по стълбите и ме остави да си търся път сред планините боклук. Чух как закрещя неистово в стаята си. Последва грохот и трещене на вече достатъчно изпочупените мебели. Така се проявяваше представата му за стягане на багажа и уреждане на сметките преди тръгване.
Малко преди да стигна своя аерокар, усетих как някой напрегнато ме наблюдава иззад боклукчийски контейнер, но щом се огледах, човекът се скри. Разбира се, би било пълна глупост да предположа, че може да ме познае. Свих рамене — някой пълен с напразни надежди крадец.
Върнах се в канцеларията на отдела, където се възползвах от написаните на ръка списъци и съчиних фалшива предсмъртна бележка от името на Прахд, която щях да оставя до фалшивата му електронна карта и скъсаното палто на брега на река Уийл — след няколко дни, когато той заминеше за Блито-3. На доктор Прахд Битълстифендър му предстоеше да изчезне завинаги от Волтарианската конфедерация. Идиот! Не съществува никакъв Секретен хуманитарен отдел. Никакви хуманитарни отдели в тази Империя. Изумително е на какво са склонни да вярват хората, ако желанието им да вярват е прекалено силно. Никога не би ми хрумнало да плащам пет хиляди кредита годишно за каквото и да било!
Глава десета
На сутринта се отбих в хангара да преценя положението.
И без това не се съмнявах в плановете си, а сега заварих живо доказателство за стойността им. Вътре гъмжеше от екипи на предприемачи — като ята насекоми! Така бързаха, че всеки момент очаквах някой да си строши врата!
Плочите от бронята на влекача отдавна бяха закрепени по местата си. Сега крановете спускаха дълга перка, като онези по гърбовете на рибите.
Хелър както винаги стърчеше горе и насочваше товара, всичко ставаше много бързо! Преди да се опомня, перката вече застана, където той я искаше, и работниците се скупчиха около нея, за да я монтират, а Хелър се спусна към пода с куката на крана. Видя ме и затича към мен.
Изтръгна пачка хартии от задния си джоб и ги набута в ръцете ми.
— Това са приключените работи. — Стори ми се запъхтян, съвсем нетипично за него. — Проверих ги до една. Цените са истинските, тестовете са успешни. Моля те, подпечатай ги с твоята карта… ето тук, долу, под номера на всяка сметка.
Сякаш с магическа пръчка ми предостави опора, на която да се облегна и да се заема с документите. Започнах да подпечатвам.
— А какво стана с тази склонност на двигателите „Бъдеще-минало“ да се взривяват? — попитах го. — Изобрети ли нещо?
Той май въобще не си спомняше. Видя кацащо пътническо возило от флота. От него излезе млад офицер. Отзад вървеше ординарец с две малки чанти, приличаха на калъфи за камери. Хелър си прибра подпечатаните сметки и припряно тръгна да посрещне новодошлия.
Който се оказа не друг, а офицерът от Флотското разузнаване, проверил документите ми след побоя в онзи клуб! Така гласеше и надписът на джоба му отпред — ФЛОТСКО РАЗУЗНАВАНЕ.