Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Сергей Николаич, светът наистина ли се промени толкова много за последните… Господи, едва десет години?
— Няма и толкова, приятелю. — Головко покани Джак да седне в удобен кожен стол, който датираше от предишното въплъщение на сградата като седалище на застрахователната компания „Россия“. — И все пак пред нас има толкова път.
„Бизнес“ — помисли си Джак. Е, Сергей никога не се е стеснявал по въпроса. Райън си спомни как гледаше дулото на пистолет, насочен от ръката на този човек. Всичко това обаче се случи преди така наречения „край на историята“.
— Правя всичко възможно, Сергей. Уредихме ви петте милиарда за ракетите. Между другото, хубав номер ни изиграхте. — Той погледна часовника си. Церемонията бе предвидена за тази вечер. Оставаха една ракета „Минитмън“-III и една SS-19… ако не се брояха ракетите SS-19 в Япония, които бяха прекроени на ракетоносители за сателити.
— Имаме проблеми, Джак.
— По-малко, отколкото преди година — изтъкна Райън, като се питаше каква ли ще е следващата молба. — Зная, че съветвате президента Грушевой не само по въпроси, касаещи разузнаването. Стига, Сергей, нещата се оправят. Знаете го.
— Никой не ни е казвал, че демокрацията ще бъде толкова трудна.
— На нас също ни е трудно, приятел. Преоткриваме я всеки ден.
— Безсилието ни се състои в това, че знаем, че разполагаме с всичко нужно, за да се превърнем в процъфтяваща страна. Проблемът е как да накараме всичко да се задейства. Вярно, съветвам президента ни за много неща…
— Сергей, ако вие не сте един от най-добре информираните хора в родината ви, бих се изненадал много.
— Ммм, да. Е, сега проучваме Източен Сибир: толкова много неща, толкова ресурси. Трябваше да наемем японци, за да го направят, ала онова, което откриват… — Гласът му заглъхна.
— Накъде биеш, Сергей?
— Смятаме, че те не ни казват всичко. Изровихме някои проучвания, направени през тридесетте. Бяха в архивите на вътрешното ни министерство. Има залежи на гадолиний на много необичайно място. Навремето имаше малко приложения за този метал и е бил забравен, докато някои от хората ми не направиха подробно проучване на стари данни. Сега гадолиният има много употреби, а един от изследователските им екипи лагеруваше на няколко километра от залежите. Знаем, че съществуват. Екипът от тридесетте донесъл образци за анализ. Металът обаче не бе включен в последния им доклад.
— Е, и? — попита Джак.
— И ми се струва чудно, че ни излъгаха точно за това — подметна Головко. Не бързаше. В такава игра човек не обявяваше анонса си толкова бързо.
— Как им плащате за работата?
— Споразумяхме се, че те ще ни помогнат в експлоатацията на много от нещата, които открият. Условията са великодушни.
— Защо ще лъжат? — поинтересува се Джак.
Головко поклати глава.
— Не зная. Може да се окаже важно. Вие сте историк по образование, нали?
Това бе едно от нещата, което всеки ценеше у другия. Райън би могъл да отпише тревогите на Головко като поредния пример за руската параноичност (понякога си мислеше, че самото понятие е измислено в тази държава), но щеше да е нечестно. Русия води война с Япония под ръководството на царя през 1904–1905 и загуби, като същевременно даде на японския флот епохална победа в битката за пролива Цушима. Тази война имаше голямо значение за унищожаването на династията руски царе Романови и за издигането на Япония до велика сила, което доведе до забъркването й в две световни войни. Тя отвори и кървяща рана в руската душа, за която Сталин си спомни, за да си възвърне загубените територии. Японците се забъркаха и в опити след Първата световна война да свалят болшевиките. Те вкараха порядъчно голяма армия в Сибир и не изпитаха особен ентусиазъм, когато трябваше да я изтеглят. Същото се случи отново през 1938 и 1939, този път с по-сериозни последици, причинени първо от маршал Блюхер, а сетне от Жуков. Да, немалко история свързваше Русия и Япония.
— Днес и в тази епоха, Сергей? — попита Райън с кисела гримаса.
— Знаеш ли, Джак, колкото и проницателен човек да си, ти си оставаш американец, а вашият опит по отношение на инвазиите е далеч по-несериозен от нашия. Дали сме в паника? Не, разбира се, че не. Дали това заслужава особено внимание? Да, Иван Еметович, определено.