През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Тонът на бея се промени.
— Червей! — изкрещя той. — И с мен ли смяташ да се държиш така, както с този ефенди от Франкистан? Той правилно те е посъветвал, а ръката му те е усмирила. Трябва ли да се страхувам от теб, щом чужденецът не се е поколебал да те свали от коня? Каква услуга си ми направил и кой те провъзгласи за водач? Аз ли? Рух’и кулян ни заповяда да сключим мир и тъй като гласът на духа ни посъветва да смекчим сърцата си, ще простя и на теб. Но само се осмели още веднъж да се противиш на това, което казвам и правя! Веднага се качвай на коня си и заминавай за Гумри, за да кажеш на беруарите да останат с мир по селата си. Ако веднага не изпълниш всичко точно както ти наредих, утре ще дойда с моите воини в Далаша и от Бехедри до Шураиси, от Биха до Бишука, в цялата страна Кал, ще научат как синът на страшния Абд ас Сумит бей е наказал с бой кяята, който се е осмелил да му противоречи. Махай се оттук!
Очите на бея святкаха толкова страшно и ръката му бе протегната толкова заповеднически, че смъмреният кяя се качи на коня си, без да каже нито дума, и тръгна. После Кадир бей се обърна към останалите:
— Доведете охраната и елате с нас в ЛисанГЩе гостуваме на нашите приятели!
Повечето тръгнаха, а останалите загасиха огньовете, без някой да попита нещо или да отправи упрек, и след десетина минути напуснахме просеката и яздехме към Лисан.
Като пристигнахме там, видяхме необикновена картина. Бяха събрани огромни купчини дърва, за да се напалят повече и по-големи огньове. Много от халданите колеха овни, дори два великолепни вола бяха повалени вече на земята, за да бъдат одрани, почистени и нарязани, а после опечени. Освен това бяха домъкнати всички мелнични камъни от селото. Наредиха ги в дълга редица и жените и момичетата седнаха до тях, за да превърнат зърното в брашно и да направят от него големи Хлябове.
Отначало всички се поздравяваха тихо и новопристигащите групи се присъединяваха към другите плахо и недоверчиво. След около четвърт час обаче всички приятелски се приобщаваха и навсякъде се чуваха радостни възгласи, които възхваляваха духа на пещерата, превърнал страданието във веселие.
Главните действащи лица (употребявам този израз с огромна гордост) се бяха събрали в дома на мелика, за да говорят по време на пиршеството за случилото се през последните дни. Моят храбър Халеф също присъстваше и прие с видимо удоволствие публичното ми признание за неговата вярност и смелото му поведение.
Денят вече беше настъпил, когато се отправих със спътниците си към горния етаж на къщата, за да поспим няколко часа.
Като се събудих, чух долу гласа на раиса на Шурд. Слязох и той ме поздрави изключително любезно. Беше ми донесъл всичко, което ми бяха отнели. Не липсваше нищо. Освен това ми обясни, че е готов да ми даде удовлетворение за обидата, но аз отказах.
Пред къщата бяха налягали кюрди и халдейпи. Те все още блажено спяха.
Видях, че отдолу се приближават две жени. Сложих длан над очите си и познах Ингджа със смелата Магданозка. Старата Мадана се бе издокарала направо великолепно. Облеклото й — широката риза, жакетчето отгоре и дългите потури — бе чисто и празнично ново. Вместо в обувки краката й бяха обути в огромни ботуши.
По съвсем друг начин обаче изглеждаше Ингджа. Красивата й гъста коса се спускаше на гърба, сплетена на две плитки. На главата си носеше малка, надиплена панделка в турскочервен цвят. Снежно бели, широки женски потури се спускаха надолу до красивите ботушки от Смирна. Син, обточен с жълти ширити башибозушки жакет стигаше почти до хълбоците й, а отгоре носеше сауб от тънък син памучен плат.
Щом се приближи до мен и ме погледна, бузите на смуглото й лице потъмняха още повече. Моята Магданозка обаче веднага се завтече с великанските си ботуши, сложи ръце на гърдите си и направи толкова дълбок поклон, че гърбът й зае почти хоризонтално положение.
— Сабахл кер (добро утро), господарю! — поздрави тя. — Искаше да ни видиш днес и ето ни тук. Звучеше като войнишки рапорт.
— Добре дошли — отвърнах аз, — влезте с мен в къщата. Моите спътници трябва да се запознаят с жените, на които дължа спасението си.
— Ефенди, ти ни изпрати вестоносец. Благодарим ти, ние наистина се страхувахме за теб — каза Ингджа.
— Видя ли вече баща си?
— Не съм. От вчера не е идвал в Шурд.
— Той е тук. Ела!
Още на вратата се сблъскахме с раиса, който тъкмо се канеше да излиза от къщата. Той доста се учуди, когато видя дъщеря си, но все пак любезно попита:
— Мен ли търсиш?
— Война е, а от вчера не съм те виждала — отговори тя.