Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
ударила по-рано. Той се преви надве и тя се втурна покрай него и нагоре по стълбите. Почти
беше стигнала, когато той я сграбчи изотзад за якето, завъртя я така, сякаш държеше
бейзболна бухалка и я блъсна в стената. Ударът бе силен и Клеъри се свлече на колене,
останала без въздух.
Себастиан тръгна към нея, мускулите на ръцете му бяха напрегнати, а черните му очи
проблясваха като очите на акула. Всяваше ужас и Клеъри знаеше, че би трябвало да се бои,
но вместо това изпитваше единствено хладна откъснатост от всичко. Времето сякаш започна
да тече по-бавно. Тя си припомни битката в антикварния магазин в Прага, как се бе
потопила в един свой свят, където всяко движение бе прецизно като часовникова стрелка.
Себастиан посегна към нея и тя се оттласна от земята, изритвайки краката му.
Той политна напред, а тя се претърколи настрани, за да го избегне, и скочи. Този път не си
губи времето в напразни опити да бяга — вместо това сграбчи една порцеланова ваза от
масата и докато Себастиан се изправяше на крака, я стовари върху главата му. Вазата се
счупи, пръскайки вода и листа, а Себастиан се олюля и отстъпи назад с внезапно
почервеняла от кръв сребристобяла коса.
Той изръмжа и се нахвърли отгоре й. Усещането бе като да я блъсне топуз. Клеъри политна
върху масата и я строши, озовавайки се на пода сред взрив от стъклени парчета и агония.
Изпищя, когато Себастиан се приземи върху нея, притискайки тялото й към натрошените
стъкла, изкривил устни в зла гримаса. Вдигна ръка и я зашлеви през лицето с опакото.
Потеклата кръв я заслепи, вкусът й я задави, а солта опари очите й. Тя сви коляно и с все
сила го заби в стомаха му, но резултатът бе като да изрита стена. Себастиан стисна ръцете й
и ги долепи от двете страни на тялото й.
— Клеъри, Клеъри, Клеъри. — Говореше накъсано — значи поне бе успяла да му изкара
въздуха. Тънка струйка кръв се стичаше от раната на главата му и обагряше косата му в
алено. — Не беше никак зле. В Идрис не те биваше особено в битките.
— Махни се от мен…
Брат й доближи лице до нейното. Езикът му се показа между устните. Клеъри опита да се
отдръпне, ала не бе достатъчно бърза и той близна кръвта по лицето й, ухилвайки се широко.
От усмивката устната му се разцепи и по брадичката му покапа кръв.
— Попита ме на кого принадлежа — прошепна той. — Принадлежа на теб. Кръвта ти е и
моя кръв, костите ти — и мои кости. Първият път, когато ме видя, ти се сторих познат,
нали? Точно както и ти на мен.
Клеъри го зяпна.
— Ти си се побъркал.
— Пише го и в Библията. Песен на песните. „Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто
моя; пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, с една огърлица на шията си.” —
Пръстите му докоснаха шията й, пъхнаха се под верижката около нея, същата, на която
някога висеше пръстенът на Моргенстърн, и Клеъри се запита дали не иска да я удуши. —
„Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето, гласът на възлюбения ми, той хлопна и казва:
Отвори ми сестро моя, възлюбена моя.” — Кръвта му капеше по лицето й. С огромно усилие
Клеъри наложи на тялото си да не мърда, когато той свали ръка от гърлото й и я плъзна
надолу към кръста й, пъхвайки пръсти под колана на дънките й. Кожата му бе топла,
изгаряща; Клеъри чувстваше, че я желае.
— Ти не ме обичаш — каза с изтънял глас, тъй като от тежестта му й бе трудно да диша.
Спомни си думите на майка си, че всяко чувство, показано от Себастиан, е само преструвка.
Мислите й бяха кристално ясни и тя безмълвно благодари на еуфорията от битката, задето й
помагаше да се съсредоточи, макар от докосването на Себастиан да й се повдигаше.
— А теб не те е грижа, че съм ти брат. Знам какво изпитваше към Джейс, дори когато
вярваше, че си му сестра. Не можеш да ме излъжеш.
— Джейс е по-добър от теб.
— Никой не е по-добър от мен. — Той се ухили — бели зъби и алена кръв. — „Градина
затворена е сестра ми… извор затворен, източник запечатан.”* Но вече не, нали? Джейс се
погрижи за това. — Той се заигра с копчето на дънките й и Клеъри се възползва от
разсейването му, за да си избере добро по размер триъгълно парче стъкло и да забие
назъбения ръб в рамото му.
* Песен на песните 4:9, 5:2 и 4:12. — Бел. прев.
Стъклото се плъзна по пръстите й и ги сряза. Себастиан изкрещя и се дръпна назад, по-скоро
от изненада, отколкото от болка — бойното облекло го предпазваше. Клеъри отново заби
стъклото, още по-силно, този път — в бедрото му и когато той се надигна, за да се дръпне, го