Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
дистанцирано изражение.
— Магнус, защо просто не отворихме портал, за да отидем във фермата? Нали прехвърли
половината Идрис в долината Брослинд по този начин.
— Исках да ти дам достатъчно време да размислиш — отвърна Магнус, без да сваля очи от
гаджето си.
— Но можем да отворим портал тук. Искам да кажа, ти можеш да го направиш.
— Аха — отговори Магнус. — Но Алек е прав — нямаме представа срещу колко
многочислен противник ще се изправим. Аз съм доста могъщ магьосник, но Джонатан
Моргенстърн не е обикновен ловец на сенки… нито пък Джейс, като стана дума. А ако
успеят да призоват Лилит… е, тя ще бъде много по-слаба от преди, но все пак ще е Лилит.
— Но тя е мъртва — обади се Изабел. — Саймън я уби.
— Великите демони не умират — обясни Магнус. — Саймън… я разпръсна между
световете. Ще й отнеме дълго време, докато си възвърне физическото въплъщение и в
продължение на години ще бъде слаба. Освен ако Себастиан не я призове. — Той прокара
пръсти през влажната си щръкнала коса.
— Нали разполагаме с меча — каза Изабел. — Можем да обезвредим Себастиан. Освен това
имаме Магнус и Саймън…
— Дори не сме сигурни, че мечът ще подейства — прекъсна я Алек. — Пък и каква полза от
него, ако не можем да се доберем до Себастиан. А на всичкото отгоре Саймън вече не е
Господин Несъкрушим — сега може да бъде убит също като нас.
Те всички погледнаха към Саймън.
— Трябва да опитаме — заяви той. — Вижте… вярно, че не знаем колко противници ще
заварим там, но все още разполагаме с време — малко, но достатъчно (ако отворим портал),
за да повикаме подкрепления.
— Откъде по-точно? — поиска да узнае Изабел.
— Ще отида при Мая и Джордан в апартамента. — Саймън трескаво прехвърляше
възможностите през ума си. — Да видя дали Джордан няма да успее да получи помощ от
Претор Лупус. Магнус, ти иди в участъка и виж кои членове на глутницата ще съумееш да
привлечеш. Изабел и Алек?
— Искаш да се разделим? — повиши глас Изабел. — Ами огнени съобщения или…
— Никой няма да повярва на огнено съобщение за нещо такова — прекъсна я Магнус. — И
освен това те са за ловците на сенки. Наистина ли искаш да предадеш тази информация на
Клейва чрез огнено съобщение, вместо да отидеш в Института?
— Добре. — Изабел отвори вратата на колата, но не влезе, а извади меча на Ангела. В
привечерния сумрак той проблесна като тъмна мълния и фаровете осветиха думите,
написани на острието: Quis ut Deus?*
* Quis ut Deus? (лат.) — Кой е като Господ?; буквален превод на името Михаил. — Бел. прев.
Дъждът бе започнал да прилепва черната коса на Изабел за тила й. Изглеждаше наистина
впечатляващо, докато се връщаше при тях.
— Значи оставяме колата тук. Ще се разделим, но ще се срещнем след час в Института.
Тогава тръгваме, заедно с онези, които сме убедили да дойдат с нас. — Изгледа ги един по
един, сякаш ги предизвикваше да й възразят. — Саймън, ти вземи това.
И тя му протегна меча с дръжката напред.
— Аз? — слиса се Саймън. — Но аз не… никога досега не съм използвал меч.
— Ти го получи — заяви тя. — Ангелът го даде на теб, Саймън, и ти ще го носиш.
Клеъри се втурна по коридора и изтрополя по стълбите, тичайки към мястото в стената,
където според Джейс се намираше единственият изход и вход на апартамента.
Не си правеше илюзии, че ще успее да избяга. Трябваха й само няколко секунди, за да
направи онова, което трябваше да бъде направено. Чу как ботушите на Себастиан издрънчаха
по стълбището зад нея и това й даде допълнителен тласък, така че едва не се удари в стената.
Заби острието на стилито и трескаво зарисува руна — простичка като кръст и едновременно
нова като току-що родено бебе…
Себастиан я сграбчи за якето и я дръпна назад, при което стилито изхвърча от ръката й.
Клеъри ахна, когато той я вдигна във въздуха и я блъсна в стената с такава сила, че й изкара
въздуха. След това погледна знака, който бе нарисувала, и устните му се извиха в ехидна
усмивка.
— Руна за отваряне? — изсъска в ухото й. — И дори не си я довършила. Не че има значение.
Наистина ли вярваш, че можеш да отидеш някъде, където да не те открия?
Клеъри му отговори с епитет, за който в „Св. Ксавиер” без съмнение биха я изгонили от час.
Когато Себастиан отвори уста, за да се разсмее, тя вдигна ръка и го зашлеви толкова
яростно, че пръстите я заболяха. Хванат неподготвен, той поохлаби хватката си и Клеъри се