Град на изгубени души

бе толкова ярка, че го превръщаше в силует и тя не можеше да види изражението му.

— Търсех те — опита тя.

— Седнала си на леглото ми. Да не мислеше, че съм отдолу?

— Аз…

Той пристъпи в стаята с ленива крачка, сякаш знаеше нещо, което тя не знае. Нещо, което

никой друг не знаеше.

— Е, защо съм ти? И защо не си се преоблякла за церемонията?

— Роклята — каза Клеъри. — Тя… не ми става.

— Разбира се, че ти става. — Себастиан приседна до нея и се обърна да я погледне, с гръб

към таблата на леглото. — Всичко друго в онази стая ти е по мярка. Значи и роклята трябва

да ти стане.

— Това е шифон и коприна. Не се разтяга.

— Ти си достатъчно дребна и слаба, за да не е нужно да се разтяга. — Улови дясната й китка

и Клеъри сви пръсти в отчаян опит да скрие пръстена. — Виж, мога да я обхвана с една ръка.

Кожата му бе гореща и допирът й сякаш изпрати иглички по цялото й тяло. Клеъри си

спомни как в Идрис докосването му я бе изгорило като киселина.

— Седмото свещено място — каза, без да го поглежда. — Там ли отиде Джейс?

— Да. Изпратих го преди нас. Подготвя нещата за нашата поява. Ще се срещнем с него там.

Сърцето й сякаш слезе в петите.

— Значи няма да се върне?

— Не и преди церемонията. — Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка. — Което е

добре, защото би останал толкова разочарован, когато му кажех за това. — И той ловко

сложи ръка върху шепата й, разтваряйки пръстите й. Златният пръстен лумна като сигнален

огън. — Нима мислеше, че няма да разпозная елфическата изработка? Наистина ли повярва,

не кралицата е толкова глупава, че да те изпрати да й ги донесеш, ако не беше сигурна, че ще

ги задържиш за себе си. Тя искаше да го донесеш тук, за да го намеря. — И той го свали от

пръста й с ехидна усмивка.

— Говорил си с кралицата? Но как?

— С помощта на този пръстен — измърка Себастиан и Клеъри си спомни сладкия глас на

кралицата: „Джонатан Моргенстърн би могъл да бъде могъщ съюзник. Феите са древна раса;

не вземаме прибързани решения; а изчакваме да видим накъде ще задуха вятърът.” —

Наистина ли мислеше, че би те оставила да сложиш ръка на нещо, което ти позволява да

приказваш с приятелчетата си, без тя да те чува? Откакто ти го отнех, съм разговарял с нея и

тя е разговаряла с мен… била си истинска глупачка, за да й повярваш, малка сестричке. Тя

обича да е на страната на победителите, кралицата на феите. А това е нашата страна,

Клеъри. Нашата. — Гласът на Себастиан беше нисък и мек. — Забрави за тях, твоите

приятели, ловците на сенки. Мястото ти е с нас. С мен. Кръвта ти жадува за власт, също като

моята. Каквото и да е сторила майка ти, за да изкриви съвестта ти, ти знаеш коя си. — Той

отново я улови за китката и я придърпа към себе си. — Джослин направи грешен избор —

съюзи се с Клейва против собственото си семейство. Това е твоят шанс да поправиш

грешката й.

Клеъри опита да издърпа ръката си от неговата.