Владение на мрака

Нищо не стана така, както си го бяхме представяли. Мястото гъмжеше от въоръжена полиция, макар че ние не бяхме наясно с това. Тоби също имаше пистолет, макар че аз разбрах това едва след като слязохме от лодката на мястото на срещата. И Грант също имаше пистолет. Това бяха необходимите условия за катастрофа, и действително се стигна до катастрофа.

Дори след толкова много време ми се свива гърлото, когато си спомня онази нощ. Всичко вървеше по план, но по някаква причина майката на Катрина разигра някаква сцена при предаването на откупа. Грант се изнерви и започна да размахва пистолета. Тогава Тоби изключи прожектора и започна стрелбата. Катрина беше улучена при престрелката. Бях с очила за нощно виждане, купени от магазин за армейско оборудване. Видях я как падна само на няколко фута от мен. Изтичах до нея. Тя умря в ръцете ми. Всичко свърши за секунди. Тя беше изпуснала сака с откупа, когато я застреляха, и Тоби го сграбчи. Не знаех какво да правя. Ти беше при лодката, в кошчето си. Имахме намерение да те оставим на това място, но сега ми беше ясно, че не мога да те оставя, не и след като майка ти загина. Не можех да те оставя на Грант, за да те възпита като свой образ и подобие. И така, ние побягнахме към лодката. Взех те с кошчето, качих те обратно на борда и потеглихме колкото можехме по-бързо.

Единственото нещо, което мина по план, беше онова, което измислихме, за да избегнем възможността да ни заловят с помощта на проследяващи устройства. Откупът беше смесен — банкноти и нешлифовани диаманти. Пренесохме парите в друга чанта, която бяхме донесли със себе си, а първата изхвърлихме във водата. А после натопих чантата с диамантите в морето. Предположихме, че водата би повредила всякакви предаватели, които биха могли да сложат сред тях. Явно това свърши работа, защото никой не ни проследи, докато се носехме с пълна сила към Дайзарт, където яхтата на Тоби беше акостирала още преди няколко дни. Разстоянието беше само няколко мили, затова стигнахме дотам още преди хеликоптерът да се издигне във въздуха. Чувахме го и го виждахме от лодката. Когато всичко приключи, Тоби потопи гумената лодка по-надалеч от брега. После се скрихме в яхтата до зазоряване и потеглихме със сутрешния прилив. Ако трябва да кажа истината, бях в състояние на шок. На няколко пъти се канех да отида до най-близкия полицейски участък и да се предам. Но Тоби се владееше и спаси всички ни.