Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Матиас издиша широка струя дим.
— Гейб, за нас връщането беше невъзможно. Вярваш ли, че израстването под диктата на Броуди Грант би било по-приятно от живота, който имаше тук? — Той изсумтя презрително. — Не би го казал, ако имаше някаква представа колко труден беше животът на Кат заради него.
Той стана, извади блокче хашиш и си отряза едно парче.
— Но аз нямам тази представа, нали? Защото никога не съм имал възможността да си я съставя, благодарение на вас и на това, че сте избирали вместо мен. — Гейбриъл удари по масата с отворена длан. — Е, сега смятам да наваксам пропуснатото. Ще се върна в Шотландия. Ще намеря дядо си и смятам да го опозная сам. Може пък да не е такова чудовище, каквото го представяте вие с Даниъл. Може би просто е искал най-доброто за дъщеря си. А съдейки по това — той потупа писмото с ръка и хартията сякаш запърха под ръката му в сумрака, — е имал известно основание, нали? Баща ми не е бил чак образцов гражданин, какво ще кажеш?
Матиас пусна ножа и загледа втренчено Гейбриъл.
— Струва ми се, че връщането в Шотландия не е добра идея.
— Защо не? Време ми е да опозная близките си, не мислиш ли?
— Въпросът не е в това.
— А в кое?
Матиас направи лек, безпомощен жест с ръце.
— Нали ще искат да знаят къде си бил през изминалите двайсет и няколко години. А това ще създаде известен проблем за мен.
— Какво общо има това с теб?
— Помисли малко, Гейб. Няма срок на давност за престъпления като убийство и отвличане. Ще тръгнат по следите ми и ще ме приберат в затвора до края на живота ми.
„Тоби също имаше пистолет“.
— Няма да кажа никому нещо, което би ги насочило към теб — каза Гейбриъл и изви презрително устни. — Не е необходимо да трепериш за кожата си, ще се погрижа за това.
Матиас се разсмя.
— Ти наистина нямаш никаква шибана идея кой е дядо ти. Мислиш, че можеш ей така да откажеш нещо на Броуди Грант? Той ще изрови историята на цялото ти минало, ще проследи и открие всяко наше движение през изминалите години. Няма да се успокои, докато не ме разпъне на кръст. Тук не става дума само за теб.
— Става дума за моя живот! — Двамата вече крещяха, възмущението и страхът подклаждаха параноята, събудена от наркотика и освободена от падналите поради алкохола задръжки. — Ако може да има мен, защо, по дяволите, дядо ми би се интересувал от теб?
— Защото никога няма да се откаже от отмъщението, за да не му се наложи да поеме отговорност.
— Отговорност ли? Отговорност за какво?
— За убийството на Кат.
Още в момента, когато произнесе тези думи, лицето на Матиас се изопна ужасено. Осъзна колко потресаващо е онова, което каза, веднага щом то се изтръгна от устата му.
Гейбриъл го загледа невярващо.
— Ти си се побъркал. Искаш да кажеш, че дядо ми е застрелял собствената си дъщеря?
— Точно това казвам. Не мисля, че го е направил нарочно…
Гейбриъл скочи на крака и столът му падна с трясък на пода.
— Не мога да повярвам… мръсно, лъжливо… готов си да кажеш какво ли не — крещеше той несвързано. — Ти си имал пистолет. Ти си онзи, който я е застрелял, нали? Това се е случило в действителност. Не дядо ми, а ти. Затова не искаш да отида там, защото ще ти се наложи да се изправиш лице в лице с онова, което си извършил.
Матиас стана и понечи да заобиколи масата, тръгвайки към Гейбриъл с протегнати ръце.
— Разбрал си всичко погрешно — започна той. — Моля те, Гейб.
Лицето на Гейбриъл беше разкривено от ярост и потрес. Посегна към ножа на масата и връхлетя с него върху Матиас. В мислите му имаше само гняв и болка — нямаше и следа от съзнателно намерение. Но резултатът беше необратим, също както ако бе постигнат в резултат на старателно изграден план. Матиас се сгърчи и падна назад, отпред на тениската му се появи червено петно, което започна бързо да се разраства. Гейбриъл стоеше надвесен над него и хлипаше задъхано, без да се опитва да спре кръвта.
„Тоби също имаше пистолет“.
Матиас притисна ръка към сърцето си, което биеше все по-слабо поради намаляването на кръвта, която трябваше да изтласква до всички части на тялото. Гърдите му, които се повдигаха тежко, постепенно се отпуснаха и движението спря. Гейбриъл нямаше представа колко време измина, докато Матиас умря, но знаеше, че накрая чувстваше краката си толкова уморени, че сякаш едва го държаха. Той се отпусна на пода, на същото място, на което бе стоял, точно до границата на бавно съсирващата се кръв, изтекла под тялото на Матиас.