Владение на мрака

Така или иначе, поговорихме за нещата, към които проявявахме интерес и които бихме искали да правим, и се оказа, че се разбираме доста добре. Що се отнася до мен, самата възможност да говоря с някого за изкуство ме изпълваше с благодарност. Не бях виждал много произведения на изкуството на живо, така да се каже, само онова, което предлагаше галерията в Къркалди. Но се оказва, че там са имали доста прилични неща, което може би ми е помогнало в началния период на работата ми.

Катрина ми каза, че имала ателие и къщичка край главния път и ме покани да ида и да видя нещата й. После си тръгна, а аз изпитах чувството, че слънцето е залязло.

Трябваше да минат две седмици, за да събера смелост да отида в ателието й. Лесно се стигаше дотам — само две мили пеш през гората — но аз не знаех дали поканата й не е била обикновена проява на учтивост. Личи си колко малко съм я познавал тогава! Катрина никога не казваше нещо, ако не го мислеше. Поради което и никога не се възпираше, когато решеше да каже мнението си.

Отидох да я видя един ден, когато валеше и нямаше как да рисувам. Живееше в къщата на вратаря на някогашното имение Уиймс. Тя не беше по-голяма от къщата, в която живеех по онова време аз с жена си и дъщеря си, но Катрина беше боядисала стените в свежи цветове, затова стаите изглеждаха по-големи и по-светли, дори в този мрачен и сив ден. Но най-хубавото от всичко бяха ателието й и галерията отзад. Имаше голяма пещ за стъкло, достатъчно пространство за работа, а в другия край на помещението бяха подредени на лавици работите й, там хората можеха да влизат и да купуват. Работите й бяха прекрасни — с гладки, закръглени форми, много чувствени и с невероятни цветове. Никога не бях виждал такова стъкло — и дори тук, в Италия, трудно се намира стъкло с такива богати и силни тонове. Сякаш в него пламтеше огън в различни оттенъци. Човек изпитваше желание да вземе предмета и да го притисне до себе си. Иска ми се ти да можеше да притежаваш нещо, направено от нея, но никога не съм мислел, че ще ти трябва да имаш поне частица от нея, а после вече беше късно. Може би някой ден ще намериш нещо, правено от нея, и тогава ще разбереш силата на творчеството й.

Беше приятен следобед. Тя ми направи кафе — беше истинско кафе, каквото се намираше рядко в Шотландия по онова време. Наложи ми се да си сложа допълнително захар, първоначално вкусът му ми се стори странен. И разговаряхме, не ми се вярваше, че е възможно да се разговаря така. Като че ли разговаряхме за всичко под слънцето. Още от първия миг, когато отвори уста, през онзи ден в гората, ми беше ясно, че произходът й е коренно различен от моя, но тогава това като че ли не беше от особено значение.