Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Времето минаваше. След време го стресна шумът от стъпки и оживеното бърборене на хора, които идваха към стаята, вървейки по терасата. Макс и Лука влязоха наперено, доволни от успеха на тазвечерното представление. Когато видяха кървавата картина пред себе си, те се заковаха на място. Макс изруга, Лука се прекръсти. После влязоха Радо и Урсула. Тя видя Матиас, отвори уста в беззвучен писък, падна на колене и запълзя към него.
— Той е убил майка ми — каза Гейбриъл с равен и студен глас.
Урсула извърна рязко глава към него и оголи зъби, сякаш се канеше да изръмжи.
— Ти ли го уби?
— Съжалявам — прошепна Гейбриъл. — Той е убил майка ми.
Урсула изскимтя.
— Не. Не, не е възможно. Той не беше в състояние да убие и муха.
Тя протегна плахо ръка и пръстите й докоснаха ръката на мъртвия Матиас.
— Имал е пистолет. Така пише в писмото. Даниъл е оставил писмо за мен.
— Какво, по дяволите, ще правим? — възкликна Макс, нарушавайки зловещата близост, която се бе възцарила между двамата. — Не можем да повикаме ченгетата.
— Прав е — каза Радо. — Ще лепнат вината на някой от нас — на някой от незаконно пребиваващите, не на сина на художника.
Урсула вдигна нагоре ръце и ги притисна с разперени пръсти към лицето си, сякаш се канеше да започне да го дере. Тялото й се тресеше от спазми, като че ли й се повдигаше, но не можеше да повърне. После, по някакъв начин, видимо успя да се съвземе. С лице, изпоцапано с кръвта на Матиас в някаква пародия на камуфлаж, тя се хвърли към Гейбриъл, надавайки сърцераздирателен писък.
Макс и Лука инстинктивно се хвърлиха на пътя й и я отдръпнаха от Гейбриъл, задържайки извитите й като нокти на хищна птица пръсти, с които посягаше към очите му. Задъхана, тя плю на пода и изплака:
— Обичахме те като син!
После произнесе на немски нещо, което прозвуча като проклятие.
— Той е убил майка ми — настоя Гейбриъл. — Знаеше ли това?
— Иска ми се да беше убил теб — изкрещя тя.
— Махнете я от тук! — извика Радо.
Макс и Лука принудиха Урсула да се изправи и почти я изнесоха през вратата.
— Моли се да не те срещна никога вече! — изкрещя Урсула, преди да изчезне.
Радо приклекна до Гейбриъл.
— Какво се случи, човече?
— Баща ми ми остави едно писмо — Гейбриъл тръсна глава, замаян от шока и пиенето. — Сега всичко свърши, нали? Той е убил майка ми, но аз съм този, който ще лежи в затвора.
— Да му се не види, не — каза Радо. — Няма начин Урсула да отиде при ченгетата. Това би било в разрез с убежденията й. — Той обви с ръка раменете на Гейбриъл. — При това ние не бихме допуснали тя да ни натика в тези лайна. Нямам никакво намерение да се връщам там, откъдето съм дошъл. Матиас е мъртъв, не можем да му помогнем с нищо. Няма причини да влошаваме допълнително нещата.
— Тя няма да допусне това да ми се размине — каза Гейбриъл и се облегна на Радо. — Нали я чу? Ще иска да ми причини болка.
— Ще се постараем да й помогнем — отвърна Радо. — Ние те обичаме, човече. И в крайна сметка и тя ще си спомни, че те обича.
Гейбриъл отпусна глава в ръцете си и позволи на сълзите си да потекат.
— Какво ще правя? — изплака той.
Когато хлиповете му затихнаха, Радо му помогна да се изправи на крака.
— Съжалявам, че трябва да говоря като коравосърдечно копеле, но първото, което трябва да направиш, е да ми помогнеш да се отървем от тялото на Матиас.
— Какво?
Радо разпери ръце.
— Няма ли тяло, няма и убийство. Дори ако не успеем да убедим Урсула да не ходи при ченгетата, те няма да се престараят особено, ако не открият тяло.
— Искаш да ти помогна да го заровим?
Гласът на Гейбриъл прозвуча измъчено, като че ли тази стъпка вече би надхвърлила възможностите му.
— Да го заровим ли? Не. Заровените трупове рано или късно биват открити. Ще го отнесем долу, на ливадата. Прасетата на Маурицио ядат всичко.
Още на другата сутрин Гейбриъл установи, че Радо е бил прав.
Четвъртък, 5 юли 2007
Челадория, близо до Греве в Кианти
Сега, докато си припомняше онази нощ, Гейбриъл имаше чувството, че Бел Ричмънд бърка с лъжица в стомаха му. Достатъчно лошо бе, че изгуби баща си. Но писмото на Даниъл и онова, до което доведе то, го бяха опустошили. Сякаш животът му беше къс платно, който някой бе раздрал и захвърлил. Ако прочитането на писмото го беше хвърлило в душевен смут, убийството на Матиас влоши неизмеримо много нещата. Оказваше се, че баща му не е бил човекът, за който се представяше. Лъжите му бяха отровили толкова много неща. Но самият Гейбриъл беше нещо по-лошо от лъжец — беше убиец. Беше извършил нещо, на което никога не бе предполагал, че е способен. След като се бе оказало, че толкова съществени елементи от живота му са измислица, на какво би могъл да се опре с увереност?