Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
И тогава на Катрина й дойде идея. Първия път, когато го спомена пред мен, реших, че се е побъркала. Но колкото повече говореше за това, толкова повече у мен се затвърждаваше убеждението, че идеята й може да проработи. Трябваше да организираме фиктивно отвличане. Аз щях да напусна семейството си, оставяйки впечатлението, че съм станал стачкоизменник, и щях да се укрия в дома на Катрина. Няколко седмици по-късно ти и Катрина щяхте да изчезнете, а баща й да получи искане за откуп. Всички щяха да повярват, че са ви отвлекли. Знаехме, че баща й ще плати откупа, ако не заради нея, то заради теб. Аз щях да взема парите, а вие с Катрина да се приберете у дома, а после, няколко седмици по-късно, Катрина щеше да те отведе, обяснявайки, че е прекалено травмирана от отвличането, за да продължава да живее на предишното място. И после щяхме да се съберем и да заживеем заедно.
На пръв поглед звучи просто. Но нещата се усложниха, а накрая всичко отиде по дяволите. Оказа се, че майка ти не би могла да има по-лоша идея, дори да беше посветила целия си живот на измислянето на нещо такова.
Когато се заехме със съставянето на подробен план, първото, което осъзнахме, беше, че двамата няма да се справим сами. Имахме нужда от още един човек. Можеш ли да си представиш как се търси човек, на когото бихме могли да имаме необходимото доверие, за да споделим с него подобен план? Не познавах човек, който да е толкова луд, че да се съгласи да се присъедини към нас, но Катрина познаваше. Става дума за един от старите й приятели от времето, когато бе учила в Единбургския колеж по изкуствата, момче на име Тоби Инглиш. Беше от онези щури копелета от висшите класи, които са готови на всякакви безумия. Ти го познаваш под името Матиас, кукловода. Човекът, който ще ти предаде това писмо. Между другото, той все още си е такова щуро копеле.
Тоби имаше блестящата идея да представим отвличането като политически акт. Негова беше и идеята за онези плакати със зловещия кукловод и марионетките; той изпрати искането за откуп, написано на тях, представяйки ни като някаква анархистка групировка. Беше добра идея и би била още по-добра, ако беше унищожил печатната форма, с която отпечата плакатите, но Тоби винаги се е имал за по-хитър от всички около себе си. И така, той запази формата и все още я ползва понякога за плакати за специални представления. Всеки път, когато видех този плакат, стомахът ми се обръщаше. Достатъчно беше само един човек да го разпознае, и щяхме да затънем до гуша.
Но аз отново избързвам. Наистина не знаех дали трябва да ти разказвам всичко това, а Тоби предлагаше да оставим нещата такива, каквито си бяха, толкова повече че сега ти ще трябва да се справяш с всичко сам. Но колкото повече мислех по този въпрос, толкова повече ми се струваше, че имаш право да знаеш истината, дори да ти е трудно да я приемеш. Спомняй си годините, които изживяхме заедно. Спомняй си хубавите неща, това би трябвало да оправдае донякъде глупостите, които направих. Надявам се поне това да е осъществимо.
Нещо много лошо се случи през нощта, когато напуснах жена си и дъщеря си. Сутринта просто излязох от къщи, без да споменавам, че няма да се върна. Бях дочул, че няколко стачкоизменнщи се канят да заминат за Нотингам същата нощ и очаквах всички да решат, че и аз съм заминал с тях. Отидох право в дома на Катрина и прекарах деня, грижейки се за теб, докато тя работеше. Денят беше страшно студен, и се наложи да изгорим много дърва. Когато се свечери, излязох да насека още.
Много ми е трудно. Не съм говорил за това в продължение на двайсет и две години, но все още споменът за случилото се ме преследва. Когато растях, имах двама приятели. Бяхме близки, както ти с Енцо и Сандро. Един от тях, Анди Кар, стана редовен служител на профсъюза. Стачката му се отрази много тежко и по онова време той беше в отпуск по болест, защото беше изпаднал в депресия. Той живееше в една къщичка в гората, на около три мили на запад от дома на Катрина. Обичаше природата и естествените науки, и често се разхождаше из гората нощем, за да наблюдава язовци, бухали и така нататък. Обичах го като брат.
Тъкмо сечах дърва, когато той се появи иззад ъгъла на работилницата. Не знам кой от двамата беше по-стъписан. Той ме попита какво, по дяволите, правя там и защо сека дърва за Катрина Макленън Грант. После загря. И побесня. Нахвърли се върху ми като луд. Аз хвърлих брадвата и двамата се сбихме като глупави хлапета.