Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Решихме да се видим отново в ателието й след няколко дни. Струва ми се, че на нито един от нас не му хрумваше, че онова, което правим, може да крие някакви рискове. А всъщност си играехме с огъня. И аз, и тя нямахме в живота си човек, с когото да можем да разговаряме така, както разговаряхме помежду си. Бяхме млади — аз на 28, тя на 24 години, но по онова време бяхме и доста по-невинни, отколкото сте ти и твоите приятели. А още от първия миг, когато се видяхме, между нас започнаха да прехвърчат искри.
Знам, че надали ти се иска да си представяш как баща ти и майка ти са се влюбили и да се впускаш в свързаните с това подробности, затова и няма да ти досаждам с тях. Ще кажа само, че скоро станахме любовници, и че и за двама ни това беше все едно че виждахме за първи път слънчева светлина, след като сме били привикнали на изкуствено осветление. Бяхме луди един за друг.
И, разбира се, връзката ни беше невъзможна. Доста скоро научих коя беше всъщност майка ти. Тя не беше просто добре възпитано момиче от средната класа. Не беше просто някоя си Катрина Грант. Беше дъщеря на сър Бродерик Макленън Грант. Това име е добре познато на всички в Шотландия — също както в Италия всички знаят кой е Силвио Берлускони. Грант е собственик на строителни компании, едър предприемач. Където и да отидеш в Шотландия, можеш да видиш името му по крановете и оградите около строежите. Да не говорим, че притежава солидни части от акциите на радиостанции, футболен клуб, фабрика за уиски, транспортна компания и верига спортни центрове. Освен всичко останало е и деспот. Опитал се беше да попречи на Катрина да се занимава със стъкло. Всичко, което бе успяла да постигне, го бе постигнала въпреки него. Той никога не би приел тя да има връзка с някакъв си миньор. Камо ли пък с миньор, който си имаше и жена.
Да, аз вече имах жена. Не се опитвам да се оправдая. Никога не съм искал да се държа като мръсник и да мамя жена си, но Катрина просто ме завладя изцяло. Никога преди или след това не съм изпитвал такова чувство към друга жена.
Вероятно си забелязал, че не проявявах особен интерес да поддържам постоянни връзки с жени. Причината е в това, че не можах да намеря друга като Катрина. Съмнявам се, че друга жена би могла да породи у мен чувствата, които пораждаше тя.
И после тя забременя. Нали разбираш, ти не си Гейбриъл Поршъс. Всъщност ти си Адам Макленън Грант. Или Адам Прентис, ако предпочиташ този вариант.
Когато това се случи, бях готов да напусна жена си заради Катрина — нямах никакви колебания по, този въпрос. Исках да го направя и й го казах. Но тя наскоро бе приключила една връзка, проточила се с години — ту се бяха събирали, ту се бяха разделяли. Не се чувстваше готова да заживее с мен, а й беше непоносима и мисълта за нови разправии с баща й. Според мен никой не подозираше дори, че се познаваме. Много внимавахме. Аз винаги идвах и си отивах през гората, а тъй като всички знаеха, че рисувам, на никой не му правеше впечатление, че се шляя насам-натам.
И така, ние решихме да оставим нещата такива, каквито си бяха. Виждахме се почти всеки ден, дори да беше само за двайсетина минути. А когато ти се роди, се опитвах да прекарвам колкото можех повече време с вас двамата. Междувременно стачката беше започнала, така че нямах работа и нищо не ми пречеше да ви виждам.
Нямам намерение да ти пълня главата с истории за едногодишната миньорска стачка, която унищожи и профсъюза, и духа на хората. Има предостатъчно книги за нея. Ако наистина искаш да си съставиш някаква представа за тогавашните събития, прочети GB-84 на Дейвид Пийс. Или си вземи диска с «Били Елиът». Достатъчно ще е да ти кажа, че с всяка изминаваща седмица копнеех все повече за нещо различно, за живот, в който тримата бихме могли да бъдем заедно.
Няколко месеца след раждането ти и Катрина промени мнението си. И тя искаше да бъдем заедно. Да започнем живота си отначало някъде, където никой нямаше да ни познава. Проблемът бе там, че нямахме никакви пари. Катрина едва успяваше да се препитава с продажбата на работите си, а пък аз изобщо не работех заради стачката. Тя можеше да си позволи къщата и ателието само защото майка й плащаше наема. Това беше своеобразен подкуп — така тя успяваше да държи Катрина близо до себе си. Тоест за нас беше ясно, че майка й няма да ни плаща наема, ако заживеем на друго място. Не можехме да останем и там, където живееше тя. Ако напуснех жена си и дъщеря си в разгара на стачката, за да заживея с дъщерята на толкова богат човек би било по-лошо от стачкоизменничество в очите на хората. Биха почнали да ни чупят прозорците с тухли. Така че, докато не можехме да намерим малко пари, с които да започнем наново живота си, бяхме загубени.