Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Един от картечните откоси е покосил Вик и той също е мъртъв. Наоколо още половин дузина лодки се носят по вълните, уловени в паяжината — до една хубави яхти. Но всички те са празни черупки — свалили са им моторите и всичко останало. Също като мюрета пред укритието на ловеца. На шамандурата наблизо стърчи написана на ръка табела с надпис „ГОРИВО“ на английски и на други езици.
По-навътре в морето няколко от корабите, които по-рано ги преследваха, обикалят около паяжината. Те знаят, че не могат да влязат — тук е царството на черните гресирани плувци, паяците в паяжината, които са мъртви почти до един.
Ако той се качи на самия Сал, няма как да е по-зле от това. Нали?
Яхтата си има малка лодка — от най-маломерните надуваеми моторници с малък извънбордов мотор. Хиро я спуска на вода.
— Идвам с теб — обажда се глас.
Хиро се извърта, вадейки пистолета, и се оказва, че е насочил дуло в лицето на филипинчето. Момчето примигва, като че малко е изненадано, но не особено уплашено. В края на краищата, мотало се е с пирати. Ако става въпрос, не се шашка особено и от всички трупове на яхтата.
— Ще бъда твой водач — казва момчето. — Ба ла зин ка ну па ра та…
52
Уай Ти чака толкова дълго, че започва да си мисли дали слънцето не е изгряло. Но знае, че няма как да са минали повече от два-три часа. В известен смисъл това дори няма значение. Нищичко не се променя: музиката свири, видеозаписът с анимацията се превърта и отново започва, мъже влизат, пият и внимават да не ги изловят, че я зяпат. Все едно е прикована за масата — няма начин да намери обратния път оттук. И затова седи и чака.
Изведнъж Гарвана застава пред нея. Преоблякъл се е — носи мокри и хлъзгави дрехи, вероятно от животинска кожа. Лицето му е червено и мокро от пребиваването на открито.
— Свърши ли си работата?
— Нещо такова — отвръща той. — Направих достатъчно.
— Как така достатъчно?
— Ами защото не обичам, когато съм на среща с момиче, да ме викат заради глупости — казва той. — Така че оправих нещата там, позицията ми е „нека неговите гноми да се занимават с подробностите“.
— Аз пък си прекарах страхотно тука.
— Извинявай, бебчо. Да се махаме — казва той с напрегнатия, принуден тон на мъж, получил ерекция.
— Да вървим в Ядрото — предлага той, след като излизат на хладния въздух на горната палуба.
— Какво има там? — пита тя.
— Всичко — отговаря той. — Хората, които управляват цялото това място. Повечето от тези — той посочва с ръка целия Сал — не могат да ходят там. Аз мога. Искаш ли да го видиш?
— Разбира се, защо не — отвръща тя и се мрази, задето звучи като такава лигла. Но какво друго да каже?
Той я повежда по дълга, огряна от луната поредица от мостчета навътре към големия кораб в средата на Сала. Тук почти става за скейтборд, но трябва да си наистина добър.
— Защо си по-различен от другите? — пита Уай Ти. Изтърсва го, без много-много да му мисли. Но въпросът изглежда смислен.
Той се разсмива.
— Аз съм алеут. В много отношения съм различен…
— Не, имам предвид, че мозъкът ти работи по друг начин — обяснява тя. — Не си изперкал. Нали се сещаш за какво ти говоря? Цяла вечер не си споменавал Словото.
— Ние правим едно нещо с каяците — все едно сърфираш — казва Гарванът.
— Така ли? И аз сърфирам, сред колите.
— Ние не го правим за удоволствие — обяснява Гарванът. — То е част от нашия живот. Придвижваме се от остров на остров, като сърфираме по вълните.
— И с нас е същото — казва Уай Ти, — само дето се придвижваме от единия франчулат до следващия, като сърфираме с коли.
— Виждаш ли, светът е пълен с неща, по-могъщи от нас. Но ако знаеш как да хванеш превоза, можеш да ходиш на разни места — казва Гарвана.
— Така си е. Тотално съм съгласна с тебе.
— Тъкмо това правя с Правчовците. Донякъде съм съгласен с религията им. Но не с всичко. Но движението им притежава голяма мощ. Имат много хора, пари и кораби.
— И ти сърфираш върху него.
— Да.
— Това е готино, разбирам те. Какво се опитваш да постигнеш? Питам те за истинската ти цел.
Прекосяват голяма, широка платформа. Изведнъж той минава зад нея, ръцете му обгръщат тялото й и той я придърпва към себе си. Пръстите на краката й едва докосват земята. Усеща допира на хладния му нос в слепоочието си и горещият му дъх в ухото си. Изтръпва чак до върховете на пръстите на краката си.